Дела срещу КАТ

Решение по дело за обжалване на акт и постановление на КАТ за липса на гражданска отговорност – 1 -ва инстанция.

 

Р Е Ш Е Н И Е №2354

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Пловдив, 12.10.2014 год.

Пловдивският районен съд, ХІV н. с., в публичното заседание на 12.09.2014 година в състав: председател ВЕЛИНА АНТОНОВА, при секретаря ДАНИЕЛА ДОЙЧЕВА, като разгледа НАХД № 5098/2014 год., намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 10639 от 30.09.2013 год. на началник сектор ПП – Пловдив, с което на Е.Х.Д. е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането /КЗ/.

Жалбоподателят, в подадената до съда жалба, излага съображения, че са налице основания за отмяна на издаденото НП заради допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание, в което е бил даден ход на делото по същество, поддържа доводите си за липса на реквизити – коректно описание на нарушението и мястото, където е извършено, възраст на нарушителя, законосъобразно формулиране на правната квалификация на нарушението, като релевира доводите си чрез своя процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призовани не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира, че жалбата срещу НП е била подадена в рамките на 7 дневния преклузивен срок, считано от уведомяване на жалбоподателя. Разгледана по същество, тя се явява и основателна.

На жалбоподателя бил съставен процесния акт за установяване на административно нарушение на 17.09.2013 г. по повод проверка, извършена от полицейските служители Ф. и П., след спирането му в гр. Пловдив, на ул. „К. ш.” № ** около 14.00 часа, когато управлявала собствения си лек автомобил „Ауди” с рег. № ***. В хода на проверката се установило, че той няма валидна застраховка гражданска отговорност за автомобила, който е негова лична собственост, като бил съставен процесния АУАН, в който залегнали само констатации – „не представя платена валидна полица за гражданска отговорност за 2013 г. или стикер към нея”. Това са фактите от обективна страна, залегнали в процесния акт. Същите били квалифицирани от актосъставителя по чл. 259 от КЗ. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което като факти било вменено, че жалбоподателят управлявала МПС, за чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност за автомобилистите във връзка с чл. 249, т. 1 от КЗ, както и това, че не представя валидна полица за гражданска отговорност за 2013 г. на автомобилистите или стикер към нея, поради което на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ му било наложено административно наказание глоба за нарушение, квалифицирано по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства: АУАН, НП, разписка, справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, изведена от регистъра на „Гаранционен фонд”, както и от разпита на актосъставителя.

При така изложената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира от правна страна, че атакуваното постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.

Видно от изложената фактическа обстановка констатациите на актосъставителя са само за непредставяне на документ /застрахователна полица/, без изобщо за тях да се посочва правна квалификация на нарушението, тъй като цитираната норма – чл. 249 от КЗ визира само видовете застраховки без да сочи правило за поведение и неговия адресат. В случая следва да се има предвид, че административните нарушения по Кодекса за застраховането /единствено той е цитиран като правна квалификация от страна на актосъставителя, а в последствие и от страна на АНО/ не се отнасят до случаите на непредставяне на застрахователната полица от водача на МПС, така както е описано административното нарушение от обективна страна в АУАН, а също и частично в НП, тъй като към фактите от акта са били направени допълнения. По принцип констатации за непредставяне на документ съответстват на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, но в крайна сметка с НП жалбоподателят е наказан не за непредставяне на полица, а за управление на МПС, за което няма сключена застраховка от собственика на автомобила, когато е ФЛ в хипотезите изцяло по КЗ. Наред с това обстоятелствената част на АУАН и НП изрично сочат, че жалбоподателят се явява собственик на МПС, следователно съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от КЗ той има задължението да сключи задължителна застраховка ГО за автомобилистите в качеството си на собственик, когато автомобилът му не е бил спрян от движение. Действително нормата на чл. 315, ал. 1 от КЗ съдържа едновременно санкционен режим и нарушеното правило за поведение, като предвижда самостоятелно задължение да не управлява превозни средства, за които няма сключен задължителен договор гражданска отговорност, с което не се замества собственика на МПС в качеството му на единствено задължено лице за сключването на задължителна застраховка гражданска отговорност, а се цели да бъдат ограничени лицата, различни от собственика на МПС, да управляват МПС, за които няма сключена застраховка гражданска отговорност от самия собственик, като се намали риска обезщетението за евентуално причинени в следствие на ПТП вреди да останат в тежест на Гаранционния фонд. Това обаче по никакъв начин не отменя задължението на собственика на МПС за сключи валидна застраховка гражданска отговорност за МПС, което не е спрял от движение. В тази връзка се е стигнало до смесване на различни състави на административно нарушение и тяхната правна квалификация, тъй като от една страна съгласно правилата на КЗ сключването на валидна застраховка гражданска отговорност за автомобила е за собственика, което е различно административно нарушение от непредставянето на валидна полица гражданска отговорност /с правна квалификация е по чл. 100 ал. 1 т. 3 от ЗДП/. Действително предложение второ на чл. 315, ал. 1 от КЗ, който се цитира от страна на АНО във връзка с коректно посочени други норми от КЗ се подкрепят от част от констатациите, залегнали за първи път в НП, но тези факти и тяхната законосъобразна правна квалификация се сочат за първи път едва в самото НП. Но освен фактите, кореспондиращи с правилата, уредени в КЗ, са налице и фактите, които без да са квалифицирани в НП, кореспондират с уредбата за носене на документи по ЗДвП. Това е недопустимо смесване, тъй като рефлектира върху правото на защита на административния жалбоподател, който следва да бъде информиран своевременно за инкриминираните факти и тяхната правна квалификация, за осъществи в пълна мяра правото си на защита, както срещу фактите, така и срещу правото във всички фаза на административно наказателното производство, включително и във фазата след неговото образуване със съставяне на АУАН. При това положение НП се явява незаконосъобразно.

Отделно от изложеното, за пълнота ще се посочи, че дори касационната инстанция да не сподели доводите на настоящата въззивна инстанция за допуснати процесуални нарушения за противоречията между фактите и тяхната правна квалификация, то от справката в регистъра към Гаранционни фонд, е видно, че за автомобила, собственост на жалбоподателят, е налице валиден договор за застраховка гражданска отговорност, сключена незабавно след проверката, като няма данни за настъпването на застрахователно събитие за времето, пред което собственикът не е имал сключен валиден договор за гражданска отговорност за процесното МПС.

Поради изложеното, настоящата инстанция счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Ето защо, Пловдивският районен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 10639 от 30.09.2013 год. на началник сектор ПП – Пловдив, с което на Е.Х.Д. е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането /КЗ/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – Пловдив, по реда на АПК.

Решение за отмяна на нак. постановление на КАТ за превишена скорост:

Решение за отмяна нак. постановление на КАТ за отказ за тестване с дрегер за установяване на алкохол:

Решение за отмяна на нак. постановление поради изтекла давност:

Решение за отмяна на нак. постановление на КАТ за за нарушаване на чл.20 ал.2 от ЗДвП:

Решение за отмяна на нак. постановление на КАТ за шофиране след употреба на алкохол до 1,2 промила:

Решение за отмяна на нак. постановление на КАТ за неспазване скоростта на движение с пътя и атмосферните условия:

Решение за отмяна на нак. постановление на КАТ за нарушаване Наредба на община Пловдив за спиране, престой и паркиране в Зелена зона: