Дела ПТП

Решение по дело за обезщетение – причиняване на смърт в следствие на ПТП

 

 Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 28.08.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и четиринадесета година,  в състав :

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Б.Ш.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 10613 по описа на състава за 2012г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ.

Ищците Н.Р.Г. и З.Р.М. поддържат твърдение, че всяка от тях понесла значителни неимуществени вреди, в резултат от причинената смърт на техния баща Р.Т. Д., която била причинена при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 31.07.2009г. на пътен участък от бул. „Р.Ш.” в гр. П.. В исковата молба се твърди, че самото произшествие било реализирано при описания в исковата молба механизъм  – сблъсък между лек автомобил „О.А.”, в който пътувал пострадалия и друг лек автомобил „К.В.”, в следствие на виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „К.В.” с рег. № ********. Срещу посочения от ищците причинител на произшествието – водач на лекия автомобил „К.В.” Н.Д.Н. било образуваното наказателно производство по НОХД № 839/2012г., което приключило с осъдителна присъда. Поради факта, че ответникът бил предоставил валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за причинителят на вредата – по твърдение на ищците, той бил длъжен да им изплати застрахователно обезщетение, чиито справедливият размер възлизал на по 100 000 лева за всяка от тях.                   При изложените фактически твърдения – всяка от ищците претендира за осъждане на ответника да й заплати като застрахователно обезщетение за споменатите неимуществени вреди сумата от 100 000 лева, заедно със законната лихва, считано от настъпването на вредоносния резултат до окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищците претендират да получат и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника „З.К.У.” АД.                 Чрез процесуалния си представител, ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и водача на лекия автомобил „К.В.” с рег. № ********, но оспорва фактическите твърдения  на ищците относно механизма на настъпване на ПТП. Поддържа твърдение, че е налице независимо съпричинителство на вредоносния резултат – между водача на лекия автомобил „К.В.” от една страна и неучастващия в настоящото производство водач на другия участник в произшествието – лекия автомобил „О.А.” с рег. № *******, в който пътувал пострадалия – С.Г.. Ответникът мотивира това свое твърдение с правните последици на постановената от наказателния съд Присъда № 27/18.02.2010г. по НОХД № 2501/2009г. на ОС П.. Заявява, че предявеният срещу него иск бил недопустим, тъй като за същото застрахователно събитие, двете ищци вече били обезщетение от друго застрахователно дружество „ДЗИ- О.З.” АД. При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради неизползваните на обезопасителен колан, който би могъл да предотврати настъпването на вредоносния резултат. Ответникът оспорва предявените искове и по размер, като навежда доводи за значително по- малък от релевирания обем на вредоносните последици. Моли за отхвърляне на предявените искове, респ. за определяне на значително- по нисък размер на обезщетение и претендира за съдебни разноски.        

Третото лице- подпомагащо ответника „ДЗИ- О.З.” АД, оспорва допустимостта, а при условията на евентуалност – основателността на предявените искове. Поддържа становище, че между него и ищците вече било постигнато писмено съглашение относно факта на съпричиняване на вредоносния резултат, относно обема на вредите и относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, което вече било преведено по посочените от ищците банкови сметки. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. 

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство Присъда  от 12.09.2012г., постановена по НОХД № 839/2012г. по описа на ОС П., която съдържа отбелязване, че е влязла в сила на 17.06.2013г. мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд: На 31.07.2009г. на бул. „Р.Ш.” в град П., при управление на МПС „К.В.” с  рег. № ********, водачът Н.Д.Н. е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП  и при условията на независимо съпричиняване с водача на другия участващ в настъпването на ПТП лек автомобил „О.А.” с рег. № ******* – С.И.Г., по непредпазливост причинил смъртта на Р.Т. Д..

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници с изх. № 9033/12.08.2009г. сочи, че наследници по закон на починалия Р.Т. Д. са ищците З.Р.М. (дъщеря) и Н.Р.Г. (дъщеря).

При липсата на спор между страните, съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между водача на лек автомобил „К.В.” с  рег. № ********  и ответното дружество З. „У.” АД.

Заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза описва следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: по бул. „Р.Ш.” се е движил лек автомобил „О.А.” със скорост на движение около 95 км/ч., а по същото време, на  кръстовището на булеварда е навлязъл със скорост от около 36 км/ч. лек автомобил „К.В.”. Траекториите на движение на двата автомобила се пресичат и помежду им настъпва удар , в лентата на за движение на лекия автомобил „О.А.”. Извършените от вещото лице изчисления мотивират заключителния му извод, че при движение с разрешената за съответния пътен участък скорост от 50 км./ч от страна на водача на лекия автомобил „О.А.”, траекторията му на движение не би съвпаднала с тази на лекия автомобил „К.В.” и пътният инцидент между тези два автомобила не би настъпил. От друга страна, ако водачът на лекия автомобил „К.В.” бе пропуснал преминаването на лекия автомобил„О.А.”, сблъсъкът между двата автомобила на мястото на произшествието би бил предотвратен.

Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза мотивира извода, че смъртта на пострадалия Р.Т. Д. е настъпила в следствие ударите на тялото на пострадалия в интериора на автомобила, които са били причинени от инерционната сила -при внезапното и рязко спиране на лекия автомобил „О.А.”, в следствие на сблъсъка му с лекия автомобил „К.В.”.  Пострадалият Р. Д. е пътувал в купето на лекия автомобил „О.А.” и е седял на предната дясна седалка, когато е получил несъвместими с живота гръдна травма и гръбначна травма Именно тези две травми са довели до леталния изход за пострадалия. Според становището на вещото лице доц. д-р С. – ако е използвал предпазен колан, пострадалият или изобщо не би получил смъртоносните травми, или ако биха могли да се получат, тези травми биха били значително по- леки като обем и не биха били смъртоносни за пострадалия.

Приетите като доказателства по делото Споразумение от 09.06.2011г. между „ДЗИ- О.З.” АД от една страна и З.Р.М. и Споразумение от 26.05.2011г. между „ДЗИ- О.З.” АД от една страна и З.Р.М., Н.Р.Г. и Катя Р.Д., обосновават извода, че ищците и третото лице – помагач са сключили писмени съглашения, чрез които признават за установен факта на независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водачите на двата автомобила, и размера на платимото обезщетение. Приетите като доказателства платежни документи установяват, че е наредено извършването на банков превод на паричните суми, уговорени като обезщетения, които са платими от „ДЗИ- О.З.” АД.

В дадените пред делегирания съд показания,  свидетелят Р.Б.Т. заявява, че познава ищците и е имал практическа възможност да възприеме непосредствено близките лични и емоционални отношение между ищците и пострадалия – приживе. Свидетелят сочи, че пострадалия живеел в отделно домакинство от двете ищци, но често ги посещавал и поддържал интензивни социални контакти с тях. Отношенията между ищците и пострадалия били „хубави”, а всяка от двете ищци преживяла тежко загубата на баща си.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Р. И. Д. заявява, че познава ищците и е имал практическа възможност да възприеме непосредствено близките лични и емоционални отношение между ищците и пострадалия – приживе. Свидетелят сочи, че пострадалия живеел в отделно домакинство от двете ищци, но често ги посещавал и поддържал интензивни социални контакти с тях. Пострадалият подпомагал финансово двете си дъщери (ищците) След смъртта на пострадалия, двете ищци преживели тежко загубата на баща си, дори „припаднали”.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят А.Ф.М. заявява, че познава ищците и е имал практическа възможност да възприеме непосредствено близките лични и емоционални отношение между ищците и пострадалия – приживе. Свидетелят сочи, че е съпруг на ищцата З.. Приживе, пострадалия не живеел в общо домакинство с двете ищци, но поддържал с тях интензивни социални контакти с тях, посещавал ги често. Пострадалият подпомагал финансово двете си дъщери (ищците) След смъртта на пострадалия, двете ищци преживели тежко загубата на баща си, много плакали и променили характера си.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

    По допустимост на предявените искови претенции с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ;

Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ – ответника дължи да изплати на ищците застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахования при него водач. 

Влязлата в сила Присъда  от 12.09.2012г., постановена по НОХД № 839/2012г. по описа на ОС П., която е задължителна за настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието на водачите мотивират изводите за наличие на: непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването на несъвместими с живота травми, довели до смъртта на пострадалия Р.Т. Д., която е причинена от при условията на независимо съпричиняване между водача на лекия автомобил „К.В.” с рег. № ******** и водача на лекия автомобил „О.А.” с рег. № *******, в който пътувал и пострадалия.

Съпричиняването на вредоносния резултат от двама делинквенти, което в конкретния случай е налице, поражда солидарност но само между причинителите на вредата (по арг. от чл. 53 ЗЗД), а не между техните застрахователи, при липсата на изрична нормативна разпоредба в този смисъл (по арг. от противното на чл. 121, ал.1 от ЗЗД).

С други думи, солидарността между съпричинителите на вредата не се „трансформира” в солидарност за дължимото обезщетение и между техните застрахователи.

Именно по тази причина, съдът приема, че при спецификите на процесната хипотеза, отговорността на застрахователите, които са конституирани като ответник и като трето лице- подпомагаща страна е разделна и всеки един от тях дължи съответното, предвидено в договора застрахователно обезщетение, доколкото задължението му е функционално свързано с отговорността на делинквента, чиято гражданска отговорност е била застрахована, но и от правното действие на самата застраховка.

Постигнатата извънсъдебна спогодба между застрахователя на единия от делинквентите – конституираното като трето лице „ДЗИ- О.З.” АД  от една страна и  ищците от друга страна, не ангажира ответника „З.К.У.” АД, защото той не е страна по споменатата спогодба. От друга страна, обаче, ответникът не би могъл да противопостави на ищците правните последици на същата тази спогодба, тъй като тя не е сключена от него и е предназначена да уреди спора между страните по нея. Както вече беше споменато, предпоставките за възникване на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника „З.К.У.” АД са самостоятелни и не са обусловени от изпълнението на задължението на третото лице – помагач „ДЗИ- О.З.” АД, чиято отговорност е на самостоятелно основание.

По всички изложени съображения, съдът приема предявените искове за процесуално допустими и намира за неоснователни направените от ответника възражения в противната насока, с оглед правните последици на постигнатата спогодба между ищците и третото лице- помагач.

         По основателността на предявените претенции с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ;

Събраните в хода на делото писмени доказателства установяват по един категоричен начин всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „К.В.” за вредите, които е причинил в резултат на смъртта на пострадалия. Съдържанието на приетата като доказателство Присъда  от 12.09.2012г., постановена по НОХД № 839/2012г. по описа на ОС П., която съдържа отбелязване, че е влязла в сила на 17.06.2013г. мотивира при условията на чл. 300 от ГПК необходимите изводи за извършено от водача на лекия автомобил „К.В.” противоправно деяние, което е довело до смъртта на пострадалия.

Наведените от ответника доводи – за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради нарушение на задълженията му по чл. 137а от ЗДвП следва да бъдат споделени.

Кредитирайки аналитичното заключение на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, съдът възприема изцяло изводите на вещото лице доц. д-р С., че при настъпването на сблъсъка между двата леки автомобила, Р. Д. не е използвал обезопасителен колан, който би могъл да осъществи ефективна защита срещу настъпването на тежката гръдна и гръбначна травма, причинили леталния изход, който пък е релевиран като причина за възникването на вредоносния резултат.

Уместно е да се отбележи в случая, че според анализа на вещото лице „при почти еднаквите условия… на пътуване на предните седалки на лекия автомобил, водачът на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалия е получил значително по- леки и минимални травматични увреждания..”

Поради изложените по- горе изводи, които са подкрепени категорично от заключението на съдебно- медицинската експертиза, съдът приема, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради допуснатото от него нарушение на задълженията му по чл. 137а от ЗДвП е толкова значително, че е съизмеримо с  ½  спрямо приноса на преките причинители на пътно- транспортното произшествие (водачите на леките автомобили).

Понеже не се спори, че при настъпването на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между причинителя на вредите – водача на лекия автомобил „К.В.” от една страна и ответното дружество, при всички изложени по- горе изводи, съдът приема, че за ответника – в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредите, възниква регламентираното от чл. 226, ал.1 на КЗ задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на правоимащите (увредените) лица.

И двете ищци попадат в кръга от лицата, които по принцип са легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди, в следствие смъртта на пострадалия. Този извод е мотивиран от установената близка родствена връзка между тях, защото ищците са низходящи от първа степен – дъщери. В тази насока, исковете са доказани по основание и ищците са легитимирани да получат обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение – съдът съобрази,  че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен размер .

При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай следва да бъдат съобразени комплекс от фактори, сред които – от една страна установените субективни негативни преживявания на всяко едно от увредените лица, а от друга страна социално- икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като се отчита не само лимита на застраховката, но и социално икономическия стандарт към момента на причиняване на увреждането. При липса на нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието справедливост (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение), съдът приема за отправен икономически критерий официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата и лимитите на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” които определят адекватното съответствие на паричния израз на обезщетението.

Отчитайки значителния обем на вредоносните последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати икономическите критерии за справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи, съдът достигна до следните изводи, относно дължимите размери на обезщетенията, оценими по справедливост за всеки от ищците:

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик – баща, с когото според свидетелските показания, ищците са поддържали интензивни социални контакти. Необходимо е обаче да се отчита, че пострадалото и увредените лица не са живели нито в едно жилище, нито в едно домакинство и то от дълго време. Всяка от ищците е навършила пълнолетие и е създала свое собствено семейство.

С оглед анализа на установените факти и при прилагане на принципа на справедливостта, съдът намира, че размерът на обезщетението за релевираните вредоносни последици, които са претърпените от ищците, следва да бъдат определено на сумата от по 60 000 лева за всяка от тях. Така определените размери на обезщетенията следва да бъдат редуцирани с една втора – на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД – съразмерно с приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. В заключение, съдът намира, че на всяка от ищците следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение в размер на сумата от по 30 000 лева, а за разликата, която се формира между споменатата сума от 30 000 лева и пълния претендиран от размер на обезщетението за 100 000 лева, всеки от исковете следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията;

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД – ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищците и законната лихва, изчислена върху присъдения й размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на вредоносния резултат която съвпада с деня на настъпване на процесното ПТП. Това е така, доколкото релевираният източник на вредите е смъртта на пострадалия.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищците имат право да получат от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но са били освободени от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК.

При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на адв. Е. следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от исковете. Това възнаграждение възлиза на сумата от 1430 лева за всеки от предявените искове

Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството, че ищците са били освободени от задължението да внасят държавни такси не означава, че са освободени и от процесуалната санкция – да понесат разноските, които са причинили на другата страна в процеса.  При това представения от ответната страна списък на разноските по чл. 80 от ГПК сочи, че ответникът претендира само за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а не и на другите разноски, които е сторил. Размерът на ьюрисконсултското възнаграждение е съответен на един общ нормативно установен критерии и неговия размер в конкретния случай, съобразно отхвърлената част от всеки от исковете възлиза на сумата от 2 330 лева.

 При условията на чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда държавната такса от внасянето на което ищците са били освободени, съразмерно с уважената част от исковете.

По аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК третото лице – подпомагаща страна „ДЗИ- О.З.” АД няма право на разноски и не дължи заплащането на разноски в полза на главните страни в процеса.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД с ЕИК *********** и със седалище в гр. С., ул. „Ю.“ № ****, да заплати на Н.Р.Г. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Е.,***, Палата №*, офис 205-206, на основание чл. 226 от КЗ – сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „К.В.” с рег. №********, за причинени неимуществени вреди поради смъртта на Р.Т. Д. при ПТП на 31.07.2009г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 31.07.2009г. до окончателното плащане, като отхвърля иска, в частта за разликата – над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 100 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума, за посочения в исковата молба период.

 

ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД с ЕИК ********** и със седалище в гр. С., ул. „Ю.“ № ****, да заплати на З.Р.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Е.,***, Палата №*, офис 205-206, на основание чл. 226 от КЗ – сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „К.В.” с  рег. №********, за причинени неимуществени вреди поради смъртта на Р.Т. Д. при ПТП на 31.07.2009г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 31.07.2009г. до окончателното плащане, като отхвърля иска, в частта за разликата – над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 100 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума, за посочения в исковата молба период.

 

ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД да заплати на адв. В.К.Е.,***, Палата №5, офис ***, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата  сумата от 2 860 лева (две хиляди осемстотин и шестдесет лева) разноски за процесуално представителство общо на двете ищци.

 

ОСЪЖДА Н.Р.Г. да заплати на „З.К.У.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК – сумата от 2 330 лева (две хиляди триста и тридесет лева) за съдебни разноски пред първата инстанция.

 

ОСЪЖДА  З.Р.М. да заплати на „З.К.У.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК – сумата от 2 330 лева (две хиляди триста и тридесет лева) за съдебни разноски пред първата инстанция.

 

ОСЪЖДА ЗК “Л.и.” АД  да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК  сумата от 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева),  представляваща държавна такса, от заплащането на която ищците са били освободени.

 

Решението е постановено при участието на „ДЗИ- О.З.” АД, с адрес на управление – гр. София, ул. „Георги Бенковски” № 3, в качеството на подпомагаща ответника страна.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                         

СЪДИЯ:

Решение по дело за нанесени неимуществени вреди и обезщетение, вследствие на ПТП.