Убийства

Решение по дело за опит за убийство – 1 -ва инстанция.

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А 

 

№ 54

Гр. Пловдив, 09.07.2014 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА

             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: АНТОАНЕТА МАЗГАЛОВА

                                     МАРГАРИТА БЕЛЧЕВА

     

при участието на секретаря К.С. и в присъствието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД 230 по описа за 2014 година  и след съвещание

 

П    Р    И    С    Ъ    Д    И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Д.М. роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан с ЕГН ********** за ВИНОВЕН  в това, че на 17.07.2013 г. в гр. Пловдив е направил опит умишлено да умъртви другиго – А.А.Ч. с ЕГН **********, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр. с чл. 58 б. „а” във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го ОСЪЖДА на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 61 т. 2 във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия А.Д.М. наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК  ПРИСПАДА при изпълнение на наложеното на подсъдимия А.Д.М. наказание лишаване от свобода времето от 17.07.2013 г. до влизане на присъдата в сила, през което е бил задържан или с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ОСЪЖДА подсъдимия А.Д.М. да заплати на гражданския ищец А.А.Ч. с ЕГН ********** сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и уплаха от деянието, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху сумата от 17.07.2013 г. до окончателното изплащане, както и 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до пълния предявен размер от 30 000 лв.  като НЕДОКАЗАН.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – сгъваем нож, спортно долнище, чифт чорапи, разрязана блуза с дълъг ръкав, чифт обувки, след влизане на присъдата в сила да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

ОСЪЖДА подсъдимия А.Д.М. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 1000 лв. /хиляда/ лева, както и направените по делото разноски от 1275 лв. /хиляда двеста седемдесет и пет/ лева.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд Пловдив.

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

 

                                     2.

 

Мотиви към присъда №54/09.07.2014 г. по НОХД №230/2014 г. по описа на П.ски окръжен съд

 

Срещу подсъдимия А.Д. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК – за това, че на ***2013 година в град П. е направил опит умишлено да умъртви другиго – А.А.Ч., ЕГН **********,***, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини.

По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от пострадалия А.Ч. срещу подс. А.М. в размер на 30000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и уплаха от деянието – предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ***2013 г. до окончателното изплащане. Пострадалият Ч. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото.

                   Представителят на Окръжна прокуратура – П. поддържа повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Изразява становище, че събраните по делото доказателства дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият М. е извършил престъплението – предмет на настоящето производство. Прокурорът счита, че не следва да се дава вяра на изложеното от подсъдимия, че е ударен от св. Ч., тъй като няма следи от това нападение. По отношение реализиране на наказателната отговорност пледира да бъде определено наказание в минималния предвиден размер, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като се приспадне времето, през което е бил задържан или с мярка за неотклонение задържане под стража. Гражданският иск да се уважи в пълния предявен размер. Веществените доказателства да се унищожат като вещи без стойност. Подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Възразява на доводите на защитата за оказана помощ от подсъдимия, тъй като според прокурора М. е тръгнал заедно с пострадалия от чувство за вина. Не следва да се даде вяра на обясненията, че инцидента е станал рано вечерта, а не – през нощта, както и, че М. е оставил пострадалия в дома на Г..

                   Адв. С. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител Ч. – поддържа, че не следва да се даде вяра на изложеното от Ч. за нанесени удари върху подсъдимия. Счита, че М. не е действал при условията на неизбежна отбрана и няма превишаване на пределите ú. Поддържа, че обвинението е доказано по несъмнен начин, както и изложеното от прокурора по отношение на наказанието, предявения граждански иск и разноските.

                   Гражданският ищец и частен обвинител А.Ч. желае подсъдимият да бъде осъден.

                   Служебният защитник адв. В. излага съображения, че деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Липсва умисъл – пряк или евентуален – у подсъдимия за извършване на убийство. Същият е действал под влияние на феномена изместена агресивност, който изключва умисъла. Пострадалият е имал възможност да избяга, което не е направил. Животът му не е бил застрашен според заключението на съдебномедицинската експертиза. Ако се приеме, че подсъдимият е направил опит за извършване на престъпление, той е такъв по чл.119 НК – при превишаване пределите на неизбежната отбрана. От обвинението не са посочени всички смекчаващи вината обстоятелства – съпровождане на пострадалия до болнично заведение, оказана помощ на същия, посочване къде се намира ножа. Алкохолът няма отношение към извършеното престъпление. Ч. с нападението си е предизвикал действията. Прегледът на подсъдимия от съдебния медик е бил повърхностен – извършен е само външен оглед. Ударите с нож не са нанесени със значителна сила, тъй като в пострадалия не е проникнало цялото острие, а и ударът в областта на гърдите е бил последен, а не – първи. Следва да се прецени дали не е действал и при условията на мнима неизбежна отбрана. Ако подсъдимият бъде признат за виновен, да се наложи наказание изключително под минимума. Гражданският иск да се уважи в размер, съответен на причинения резултат.

                   Подсъдимият М. поддържа изложеното от защитника си, съжалява за извършеното и моли за справедлива присъда. Признава вината си за нанесени удари с нож по Ч., но не и, че е имал намерение да го убие, като извършеното от него е под въздействие на страха.

                   П.ският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

                   Подсъдимият А.Д.М. е роден на *** *** и живее в същия град. Българин е и е български гражданин. Има завършено основно образование и е безработен. Разведен е и не е осъждан. ЕГН **********.

                    Св. Ч. и подсъдимият М. се познавали от дълги години и били в приятелски отношения.

                    Св. Ч. и св. Г. също се познавали, тъй като последният често наемал пострадалия и братята му да му помагат при смяна на улуци и ремонт на покриви. Ч. не се разбирал с братята си, а и в един момент останал без дом. Св. Г., който отглеждал прасета в свинарник в местността Разкопаница в землището на град П., се съгласил св. Ч. да живее в стаичка, която се намира в близост до свинарника, да му осигурява и храна, като последният се грижел заедно с него за животните.

                   През зимата на 2012 – 2013 година при него отишъл и подс. М., който бил гладен и премръзнал. Тъй като св. Г. знаел, че подсъдимият има апартамент, го попитал защо е в такова състояние, но получил от М. отговор, че няма къде да отиде. На Г. му дожаляло и със съгласието на А.Ч. приютил и подсъдимия в стаичката, при същите условия. Понякога заедно с храната св. Г. сипвал на двамата и по малко ракия, за да се почерпят.

                   Първоначално отношенията били добри, нямало недоволство и неразбирателство. Подсъдимият получавал средства както от свое имущество, така и от дъщеря си – св. Р.М.. Парите използвал за закупуване на алкохол, като черпел и св. Ч.. Под влияние на алкохола подсъдимият се променял – ставал по – раздразнителен и заядлив – по незначителни поводи се карал с пострадалия. Това предизвикало негативни чувства у св. М., който, като близък съсед, живеещ непосредствено до стаичката, обитавана от двамата, ставал често очевидец на скандалите. Лошите впечатления мотивирали свидетеля да казва на Г., че трябва да изгони М., за когото и други хора твърдели пред работодателя му, че „не е хубав човек”.

                   В резултат на дрязгите помежду им, в инцидентен случай Ч. хвърлил камък към подсъдимия. Когато нямало лица покрай него, които да са обект на негативизма му, след употреба на алкохол М. лягал на минаващата в близост железопътна линия.

                   На **.2013 г. през деня подсъдимият и пострадалият изпълнявали задълженията си. М. бил нервен, тъй като дъщеря му трябвало да му донесе телефона, но не го направила. Карал и Ч. да отиде до намиращата се в близост ТЕЦ да налее топла вода, за да се избръсне, но той отказал, тъй като бил изморен.

                   Междувременно, още следобеда, тъй като имал пари, М. купил ракия, като я изпил. След това закупил още ракия, като от нея консумирали двамата с Ч.. Последният изпил около 100 мл, а подсъдимият до края на вечерта – около 500 мл. Вечеряли, като били седнали един срещу друг на леглата. Разговаряли и пиели. В близост до тях се намирал и ножа на подсъдимия – сгъваем, с червено кафяви пластмасови чирени, прихванати с метални нитове, с обща дължина 26 см, дължина на острието 11.8 см и широчина 2 см в най – широката му част. На дръжката имало прикачена метална халка, за да може да се окачва.

                   Късно вечерта, след полунощ – вече на ***2013 г. – М. започнал да се заяжда с пострадалия и двамата се скарали. В един момент като отговор на нападките Ч. реагирал, като два пъти го ударил с юмруци в гърдите. Подсъдимият реагирал веднага, като взел ножа и започнал да нанася удари в краката, раменете и гръдния кош на Ч.. Тъй като той извикал, че го боли, подсъдимият го хванал с едната ръка за дрехите, а с другата държал ножа и продължавал да нанася удари по тялото на пострадалия. Междувременно успял да го издърпа от входната врата пред стаичката. Описаните действия били съпътствани от силно тропане.

                   Св. Ш.М. се събудил от шума, който двамата вдигали, като първоначално помислил, че тропането идва от животните му и отишъл да провери. Тъй като били спокойни, излязъл пред обитаваната от него стая. На светлината от отворената врата на стаята, обитавана от подсъдимия и пострадалия, видял, че М. държи за дрехите Ч. с едната си ръка, а с другата, в която държал нож, замахва, за да нанесе удар с ножа по тялото на последния. Св. М., притеснен от забелязаното оръжие, се спрял и се развикал към подсъдимия да остави ножа, в противен случай ще вземе вилата. Намесата на очевидеца преустановила действията на М., който пуснал дрехите на Ч., влязъл в дома си и оставил ножа вътре.

                   Междувременно св. М. възприел, че има кръв по дрехите на пострадалия, респективно – че е наранен, а и той паднал на земята. Свидетелят веднага се насочил към дома на св. Г., събудил го, уведомил го за случилото се и двамата веднага качили св. Ч. в автомобила на Г., за да го откарат в болнично заведение. Казали на подсъдимия също да се качва в колата.

                   Тъй като в Окръжна болница пострадалият не е приет, се отправили към Хирургиите на бул. П.ш. в град П., където Ч. е приет по спешност. Уведомени са служителите на ІІ РУП П., които пристигнали на място. Впоследствие, тъй като деянието е извършено в района на ІІІ РУП, около 2:00 часа пристигнал автопатрул в състав от св. Т. и В., а с тях бил и дежурният по управление.  При проведен разговор с подсъдимия, същият признал, че е наръгал пострадалия при възникнала свада, за да се защити, тъй като той му налетял на бой. Докато св. В. останал заедно с подс. М. пред болничното заведение, св. Т. заедно с дежурния по управление отишли при пострадалия. Същият бил контактен, но говорел трудно и не е проведен смислен разговор с него. Единствения отговор бил на въпроса как е, като заявил, че е добре.

                   При постъпване на Ч. в здравното заведение са установени шест наранявания – прободно – проникваща рана с дължина 2 см в пето междуребрие вляво, четири порезни рани в областта на дясна раменна област и една – в горната трета на дясното бедро, като са описани и размерите им. Установено е и липсващо дишане в дясна гръдна половина и цианоза.

                   Докато медиците спасявали живота на пострадалия, в обитаваната от него и от подсъдимия стаичка е извършен оглед на местопроизшествие, като е иззет ножа, с който са причинени уврежданията.

                   Дрехите, с които е бил облечен Ч. при постъпването си в болницата, са предадени на св. М., който още същия ден ги е предоставил на разследващите с протокол за доброволно предаване.

                   Според заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице Т. непосредствено след инцидента, на Ч. е причинено проникващо прободно – порезно нараняване в лявата гръдна половина с последващ частичен пневмоторакс /наличие на въздух/ в лявата гръдна половина, порезни наранявания в десни мишнична и бедрена области. Според експерта описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд предмет с остър и режещ ръб /например нож/. Проникващото прободно – порезно нараняване в лявата гръдна половина се преценява от него като нараняване, проникващо в гръдната кухина. Частичният пневмоторакс в лявата гръдна кухина поради ограниченото развитие и липсата на клинична картина на остра дихателна недостатъчност е преценено като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Порезните рани сами по себе си са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

                   Заключението на тройната съдебно медицинска експертиза потвърждава изводите на единичната относно причинените на Ч. наранявания, като е констатирана и още една порезна рана на кожата в дясната половина на гръдния кош. Прободно – порезната рана на гръдния кош отляво е получена от действието на предмет с остър връх и остър режещ ръб, който с върха си се забива /прониква/ навътре в тъканите, а с острия си ръб реже тъканите гладко в дълбочина. От извършените измервания на ножа, на разрязването по дрехите, големината на оставения ръбец, както и от данните от медицинската документация, че дължината на кожната рана е около 2 см, се приема  липсата на нараняване на белия дроб, както и, че острието не е проникнало с цялата си дължина, а до около 6 – 7 см от върха. Четирите порезни рани в областта на дясното рамо и порезната рана на кожата в дясната половина на гръдния кош са получени от действието на предмет с остър връх и режещи ръбове, като с острия си ръб предметът е разрязал кожата и подлежащите тъкани. Прободно – порезната рана на гръдния кош отляво, проникваща в лявата половина на гръдната кухина и петте порезни рани по тялото на пострадалия е напълно възможно да са били получени от приложения нож. Несъответствието между по – големия брой разрязвания по дрехите на пострадалия и броя на раните се обяснява според експертите от факта, че е възможно да бъде извършено само разрязване на плата на дрехите от острието на ножа, без да е наранена кожата на тялото. Две от разрязванията на фланелката в областта на дясната подмишнична ямка са причинени от един удар с ножа, причинил и една от описаните рани. Разкъсването на левия крачол на панталона е с разнищване на плата, което дава основание на експертите да приемат, че е старо, а не е от разрязване от острието на ножа. Порезната рана в областта на дясното бедро, описана в медицинската документация, не е установена при прегледа на пострадалия в отделението. Въпреки че не се установява видим ръбец от рана, е възможно повърхностно нараняване на кожата с последващо пълно епителизиране на ръбеца, поради което да не се открива при прегледа. В резултат на нараняване на гръдния кош се е развил пневмоторакс с липсващо дишане в лявата половина на белия дроб, което се преценява като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Раната в лявата гръдна половина на гръдния кош с проникване в лявата половина на гръдната кухина се преценява като нараняване, проникващо в гръдната кухина. Останалите порезни рани по кожата на тялото на пострадалия са преценени като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

                   Според заключението на съдебномедицинската експертиза, изследвала подсъдимият М., при проведения на ***2013 г. от 16 часа преглед на същия не са установени външни видими увреждания.

                   Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, изследвала иззетия при извършения оглед на местопроизшествието нож, по острието на същия има човешка кръв.

                   В хода на досъдебното производство са назначени и две психиатрични експертизи – на подсъдимия и на пострадалия. Според първата, М. не страда от същинско психично заболяване – психоза към момента на изготвяне на заключението и към инкриминирания период. Не се води на диспансерно наблюдение към „ЦПЗ – П.” ЕООД, като няма данни да е лекуван до момента на изготвяне на заключението в психиатрично заведение. С вредна употреба /злоупотреба/ на алкохол. Към инкриминирания период е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване – дисфорично по своята форма, в неговата гневно – нападателна разновидност. Без данни за усложнено или патологично опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Бил е с алкохолно деформирано поведение. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, но е бил улеснен от приетия алкохол преди деянието. Липсва болестна /психотична/ мотивация на поведението му. Без данни за психотично разстройство понастоящем /към момента на изготвяне на експертизата/. Може да възприема и възпроизвежда фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да участва пълноценно в досъдебното и съдебното производство. Може да разбира и ръководи постъпките си, като може да пребивава в условията на следствения арест.

                   Според психиатричната експертиза на пострадалия, Ч. не страда от същинско психично заболяване – психоза към момента на изготвяне на заключението и към инкриминирания период. Не се води на диспансерно наблюдение към „ЦПЗ – П.” ЕООД, като няма данни да е лекуван до момента на изготвяне на заключението в психиатрично заведение. С вредна употреба /злоупотреба/ на алкохол. Към инкриминирания период е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване. Без данни за усложнено или патологично опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Правилно е възприемал случилото се и е могъл да възпроизвежда събитията. Без данни за психотично разстройство понастоящем, във видимо добро здравословно състояние, като не споделя оплаквания. Може да възприема и възпроизвежда фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Може да участва пълноценно в досъдебното и съдебното производство. Може да разбира и ръководи постъпките си.

                   В хода на съдебното следствие бяха назначени комплексни психолого – психиатрични експертизи на подсъдимия и на пострадалия.

                   Според заключението на тази, изследвала А.М., същият е със запазена психична годност правилно да възприема фактите от значение по делото и да дава достоверни показания за тях. Към момента на инкриминираното деяние М. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека към средна степен. Поведението му по време на инкриминираното деяние може да се обясни с феномена „изместена агресивност” – агресивното поведение е резултат от натрупани и задържани негативни емоционални състояния като напрежение, враждебни диспозиции и гняв и не се осъществява срещу причинителя им, а се отключва в ситуации, които не предполагат агресивно реагиране. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминираната дата ***2013 г.

                   Експертите, изследвали пострадалия А.Ч., са категорични, че същия е с установен интелектуален дефицит – олигофрения в рамките на лека дебилност. Лекият интелектуален дефицит не е пречка той да възприема инкриминираната ситуация, да я опише и адекватно да я възпроизведе. Това е възможно, тъй като не са установени нарушения на перцептивните и паметовите процеси. А.Ч. притежава адекватен спомен за случилото се. Може да възприема правилно инкриминираната ситуация, при която е бил застрашен живота му, но не е в състояние да дава преценка поради интелектуалния дефицит. Може да отговаря на конкретни въпроси за инкриминираното събитие и да дава достоверни показания. Налице е специфика на психичните функции в посока на забавеност и тревожност в резултат на преживяното. Към инкриминираната дата е бил алкохолно повлиян в рамките на лека степен на обикновено алкохолно опиване.

                   Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия М., частично от показанията на св. Ч., Г., М., изцяло от тези на свидетелите М., В. и Т., включително и приобщените по реда на чл.281 от НПК такива, дадени в хода на досъдебното производство, частично от заключенията на съдебно – медицинската експертиза на пострадалия и от психиатричната на подсъдимия, изготвена в хода на досъдебното производство, изцяло от заключенията на тройната съдебно медицинска експертиза, на съдебно медицинската на веществени доказателства, психиатричната, изследвала пострадалия, и комплексните психолого – психиатрични експертизи на подсъдимия и на пострадалия, от писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за доброволно предаване, медицински документи за пострадалия, характеристична справка, справка за съдимост, експертна справка.

                   Настоящият състав не възприе заключението на изготвената в хода на досъдебното производство психиатрична експертиза на подсъдимия – с изключение на частта, в която е посочено, че подсъдимия не се води на учет в „ЦПЗ – П.” ЕООД, тъй като, видно от отразеното в нея, експертизата е извършена по писмени данни, без да е извършван преглед на М. и без налична медицинска документация за същия /видно и от изложеното от експерта в съдебно заседание на 13.03.2014 г. – л.67 от съдебното следствие/. В този случай, при липса на обективни данни, включително и писмени, касаещи състоянието на подсъдимия, изводите на експерта са произволни и необосновани.  В частта, в която се посочва, че данните са въз основа на извършената справка в „ЦПЗ – П.” ЕООД, изводите се възприеха, тъй като кореспондират и със заключението на комплексната психологична и психиатрична експертиза.

                   Настоящият състав не се довери на изложеното от експерта Т. в съдебномедицинската експертиза по писмени данни, в частта, в която е посочено, че при наличния пневмоторакс не е съществувала опасност за живота на пострадалия Ч.. На първо място, това противоречи на изложеното в тройната съдебномедицинска експертиза. Разликата между двете се състои в това, че при първата е работено само по писмени данни, а при втората – освен тях е извършен преглед на пострадалия, изследвани са както дрехите, с които е бил облечен, така и ножа /веществени доказателства по делото/. Първият медик, за да приеме, че липсва опасност за живота на пострадалия, се аргументира, че няма описание на задух или цианоза при приемане на пациента в болничното заведение, което обаче не отговаря на отразеното в епикризата, където е описана цианоза. Експертът посочва, че при наличието на пневмоторакс са налице две възможности – да се резорбира, при което не съществува риск за живота на пациента, или да протече като дифузен и да стане животозастрашаващ. Какво би било развитието обаче може да отговори едва след запознаване с цялата медицинска документация, което обаче е направено от експертите по тройната експертиза. Същите са запознати с всички документи, преглед е извършен след възстановителния процес, като са изследвани и веществените доказателства. Експертите са категорични, че извършената операция е животоспасяваща, лекарската помощ е неотложна, в спешен порядък, следвало е да се окаже максимално бързо, като всяко забавяне е фатално /л.64 от съдебното следствие, гръб/. Ето защо не се възприе заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице Т. в посочената част. В останалата същата се възприе, тъй като кореспондира и с изводите на тройната СМЕ.

                   Съдът възприе и кредитира в присъдата си депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи – съдебномедицинска, изследвала подсъдимия, тройната съдебно медицинска, съдебно медицинска на веществени доказателства, психиатричната, изследвала пострадалия, и комплексните психолого – психиатрични експертизи на подсъдимия и на пострадалия, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни. Същите /с изключение на първата/ не бяха оспорени по какъвто и да е начин от страните. Самите заключения са обосновани, мотивирани, съобразени са и с доказателствата по делото, като съдът ги възприе изцяло.

                   По отношение на съдебномедицинската експертиза, изследвала подсъдимия – от защитата се направиха възражения относно това, как е проведен прегледа – извършен е оглед на тялото му, без да се измерва кръвно налягане, не е преслушван, не са изготвени рентгенографии. На първо място, според настоящия състав не е налице нарушение на реда, по който е изготвена съобразно Наредба №2/26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските … експертизи…. Освен това, касае се за установяване на медико – биологични показатели на телесна повреда. Как вещото лице ще ги установи е предоставено на неговата преценка. В случая не е била поставена задача на експерта за установяване на здравословното състояние, а причинени ли са телесни повреди. Вещото лице е отговорило на поставената му задача, като възраженията на защитата са неоснователни.

                   Това, че не са установени увреждания от съдебния медик, не означава, че не е имало нанесени удари от страна на Ч.. Според настоящия състав е неоснователно твърдението на обвинението – държавно и частно, че не следва да се даде вяра на св. Ч. за това. На първо място, налице са кореспондиращи си твърдения на двамата участници в инцидента – подсъдимия и пострадалия. При липса на други очевидци, няма как да се игнорира този факт, твърдян и от двамата – нанасянето на ударите. Нещо повече – в съдебно заседание експертът Н. посочва, че видими увреждания е нямало, което се обяснява с това, че, ако е имало такъв натиск, е бил много лек, като в този случай не оставя кръвонасядане. Ето защо се прие, че, макар и слаби /с по – малка сила/, е имало нанесени удари от пострадалия Ч. по гърдите на М..

                   В хода на съдебното следствие подсъдимият даде подробни обяснения за случилото се. От настоящия състав не се дава вяра на изложеното от него, че инцидента е станал рано вечерта на **.2013 г. – по светло, че сам е преустановил действията си, че е завел пострадалия в дома на св. Г. и го е оставил при децата му, като няколко часа по – късно, след като се е преоблякъл, Ч. е отведен в болницата, а самият подсъдим е бил задържан около полунощ.

                    Налице е противоречие на обясненията в тази им част не само със свидетелските показания, но и с писмените доказателства и доказателствени средства и с веществените доказателства. За това, кога се е случило деянието, и че това е станало късно през нощта, говорят св. М., който е и очевидец на действията на подс. М., пострадалият и св. Г.. И тримата са категорични, че действието се е развило късно през нощта. Следва да се отбележи и това, че при проведения разговор със св. Т. и В. подсъдимият не е споделил такива подробности – че се е случило рано, че е водил някъде пострадалия, а те се появяват едва в хода на съдебното следствие. Освен това изложеното от него, че е задържан около полунощ, противоречи както на отразеното в заповедта за задържане по ЗМВР, в която е отбелязан час 3.00 часа, така и на посочените свидетелски показания.

                   Не се прие за достоверно и изложеното, че е завел още по светло Ч. в дома на Г. и го е оставил при децата му, като се е върнал в стаичката си. Това твърдение противоречи на изложеното от св. Ч., М. и Г., а твърдението, че пострадалият е преоблечен в чисти дрехи – и на обективни находки – изследваните дрехи на Ч. – веществени доказателства по делото, приобщени по реда на НПК.

                   Колкото до това, какви са причините за преустановяване на действията – и в този случай съдът се довери на изложеното от св. М., че именно намесата му и заплахата, че ще използва вила, ако не остави ножа, са причина да се спрат ударите с нож по тялото на пострадалия, а не, че това е станало самоволно от подсъдимия, като не се даде вяра  на обясненията в тази им част, тъй като се явяват изолирани – част от изложената от М. защитна позиция.

                   По отношение на всички тези факти се прие, че изнесеното от М. е израз на защитната му позиция, на стремеж да прехвърли отговорността за случилото се на други, да омаловажи собствените си постъпки.

                   По отношение на св. Ч.: дадените от него показания са объркани, на моменти – и противоречиви – както вътрешно, така и с други свидетелски показания. Обяснение за това дават експертите психолог и психиатър, изготвили комплексната му експертиза. На първо място, в резултат от лекия интелектуален дефицит лицето е изработило диспозиция, че нещата не зависят от него, не може да предприема инициативи и е възприел пасивно – зависимо поведение, а и се страхува, че, ако прояви инициатива, може да му бъде причинена болка. Тревожи се, когато трябва да изкаже нещо от себе си. Разпитите са нова ситуация за него, която не разбира, което обяснява и едносричните отговори на въпросите, най – често изразяващи се в „не”. Експертите не са забелязали при него да има механизъм на внушаемост. Не може да организира защитно поведение – да отблъсне, да избяга, да извика за помощ поради интелектуалния дефицит и употребата на алкохол, което е и отговор на въпроса на защитата защо, след като е могъл, не е избягал. Категорични са експертите, че е изпаднал в ситуация на остър стрес, който и до момента не е отреагирал. Ето защо се даде вяра на показанията на този свидетел относно това, къде се е случило деянието, кога /”преди бая време беше станало тъмно”/, къде /като местоположение по тялото/ са нанесени ударите, какво е било поведението му. Не се даде вяра обаче на това, колко удара с нож са му нанесени /”най – напред ме ръгна в сърцето, след това – на две места в крака – към бутовете на две места, в рамото на едно място, другаде не ме е ръгнал”/, тъй като противоречи на обективните данни – разрезите по дрехите, респективно – установеното в медицинското заведение и отразено в епикризата, както и фиксираното /като белези от травмите/ на снимки в тройната съдебномедицинска експертиза.

                   Налице са несъответствия по някои от фактите – с коя ръка подсъдимият е държал ножа и с коя – дрехите на пострадалия, в каква последователност са нанесени нараняванията, като са налице противоречия между изложеното от Ч. /а по отношение на първото – и от св. М./ и от подсъдимия по отношение на това. По – логично е твърдяното от свидетелите, че ножа е държан в дясната ръка, тъй като констатираните увреждания са в лявата част на тялото на пострадалия. Тези подробности обаче са без значение за съставомерността на деянието, доколкото безспорно по делото е установено авторството на подсъдимия – че именно М. с приложения като веществено доказателство нож е нанесъл установените порезни и прободно – порезно наранявания по тялото на Ч..

                   Отрича се единствено намерението, целта – причиняване на смърт, като се твърди причиняване на телесно увреждане, в какъвто смисъл е възражението на защитата, респективно – превишаване пределите на неизбежната отбрана.

                   Свидетелите по делото, които познават и двамата участници, са категорични, че заядлив е бил само М.. Изводът на съда, че инициативата не е на Ч. за възникналото стълкновение, се потвърждава и от изложеното от експертите психолог и психиатър, които са изследвали и двамата. Именно за това се прие, че, в резултат на заяждането на подсъдимия, пострадалия е нанесъл два удара с юмрук по тялото му. В постановление №12/29.11.1973 г. по н.д. №11/73 г. на ПВС изрично е посочено, че не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. Т.е. според настоящия състав подсъдимият не може да се позовава, че е действал при условията на неизбежна отбрана срещу нападение, което сам е провокирал. Тъй като не е действал при условията на неизбежна отбрана, не е налице и превишаване на пределите ú.

                   Деянието не може да се квалифицира и като такова, извършено при условията на чл.118 от НК, тъй като действията на подсъдимия са непосредствено след нанесените удари от Ч., а не – след преустановяването им. Освен това не може да се приеме, че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение. Комплексната съдебна психолого –  психиатрична експертиза дава категорично заключение, че към момента на инкриминираното деяние подс. М. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, като и самият той не твърди наличие на раздразнение.

                   Колкото до това, каква е била целта – причиняване на смъртта или на телесно увреждане на пострадалия: Подсъдимият е категоричен, че не е желаел настъпването на смъртта на Ч.. Съдебната практика е категорична, че за намерението се съди не от думите на подсъдимия, а от действията – от силата, броя и местата, където са нанесени ударите.

                   Действително, силата, с която са нанесени, не е много голяма, като аргумент в тази насока е факта, че острието на ножа не е проникнало до белия дроб, т.е. дълбочината на единственото прободно – порезно нараняване е 6 – 7 см. Същото обаче е в лявата гръдна област, пето междуребрие, в близост до сърцето. Следва да се отчете и това, че св. М. е видял подсъдимия да се засилва, за да нанесе ново увреждане, като, по негови думи, това е щял да бъде последния фатален удар върху пострадалия.

                   По отношение на броя – както се посочи, освен установените от лекарите при постъпване на Ч. в лечебното заведение, се установява и още един удар, който не е причинил нараняване, а само разкъсване на дрехите, приложени като веществени доказателства по делото, като са нанесени най – малко седем удара /едното разкъсване е старо, а две са причинени с един удар/.

                   Относно мястото – концентрацията на ударите е в областта на ляво рамо, като проникващото нараняване е в непосредствена близост до сърцето. При тази насоченост на ударите – в близост до сърцето и шията, където се намират важни органи и кръвоносни съдове, не може да се приеме, че е целял причиняване на телесна повреда, а не – смърт на пострадалия. Ето защо възражението на защитата, че М. не е целял да причини смъртта на Ч. не се възприе.

Не може да се приеме и, че подсъдимият сам се е отказал да довърши изпълнението на престъплението – именно намесата на св. М. е причина да преустанови действията си, тъй като се е готвел отново да нанесе удар с нож на пострадалия. Освен това, причинените увреждания върху пострадалия са от такова естество, че без своевременната медицинска намеса и лечение смъртта е била неизбежна – оказаната медицинска помощ и операцията е била животоспасяваща.

Не може да се приеме и това, че подсъдимият е предотвратил настъпването на престъпните последици – налице са и увреждане на организма на пострадалия, както и реалната опасност за живота му – последици са настъпили, а живота на Ч. е спасен от трети лица и след намеса на очевидец, който е възпрял действията на подсъдимия.

По отношение на оказаната помощ – това, че подсъдимият се е качил в автомобила, откарал пострадалия в болнично заведение, не е по негова инициатива, а на св. Г. и М.. Същевременно не са установени действия на М. да е полагал някакви грижи за Ч. по време на транспортирането му, като твърдението е голословно.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. А.М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК – за това, че на ***2013 година в град П. е направил опит умишлено да умъртви другиго – А.А.Ч., ЕГН **********,***, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини.

                   От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкия живот. Предмет е жив човешки организъм – този на пострадалия Ч.. Налице е резултат – причинено е увреждане на организма му с цел настъпване на биологичната му смърт – противоправно лишаване от живот. Този резултат обаче не е настъпил, с оглед намесата на св. М. и на това, че на пострадалия е оказана своевременна и адекватна медицинска помощ, като е проведено и лечение. Касае се за опит – деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

                   Изпълнителното деяние е въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да причини биологичната му смърт. Налице са действия от страна на М.. Той е въздействал пряко и непосредствено върху тялото на Ч. – причинил е множество /най – малко седем/ удара с нож в жизненоважни области на тялото. Безспорно ножът оръжие, годно да причини несъвместими с живота увреждания. Настоящият състав прие, че ударите с него са най – малко седем, тъй като шест са установените телесни увреждания, но по дрехите на Ч. са налице и други прорези, без да е налице проникване на ножа до тялото. Уврежданията са в пряка причинна връзка с получените от действията на подсъдимия върху пострадалия наранявания.

                   От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени, но не настъпили обществено – опасни последици, като това е станало поради независещи от волята му причини. Подсъдимият е съзнавал, че, използвайки нож и нанасяйки с него удари по тялото на Ч. в областта на гърдите – в непосредствена близост до сърцето, и в областта на рамото – близо до шията, където се намират жизненоважни органи и големи кръвоносни съдове, ще настъпят обществено опасни последици – неговата смърт, но е искал настъпването на този резултат. За съдържанието на умисъла може да се съди от насоката на ударите, от мястото на нараняването, от уязвимостта на органа, върху който посяга.

                   Относно възраженията на защитата, че се касае за феномена изместена агресивност, при което липсва умисъл – според експертите това е поведение, а не – заболяване. На подсъдимия е било известно, че употребата на алкохол го прави агресивен и заядлив, като това е поведение, продължило с години, а агресията му е насочена към различни лица. Въпреки това, не само, че не е направил опит да владее това свое поведение, а и е продължил с употребата на алкохол. Агресивността, макар и насочена към лице, което не е причина за нея, по никакъв начин не изключва наличието на умисъл. Още повече, че не се касае за поведение, изключващо възможността да разбира свойството на извършеното или да ръководи постъпките си.

                   Относно наказанието:

                   За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

                   Деянието в конкретния случай е със сравнително по – ниска от обичайната за този вид престъпления обществена опасност. От своя страна, с оглед чистото съдебно минало и въпреки наличните данни за агресивни прояви спрямо други лица, не може да се приеме, че подсъдимият е с изключително висока степен на такава. При определяне на размера се съобрази, че се касае за опит, като в този случай, с оглед разпоредбата на чл.58, б.А от НК наказанието може да се определи при условията на чл.55 от НК. Според настоящия състав то следва да се определи именно при тези условия, тъй като и най – лекото наказание, предвидено за този вид престъпление, е несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на деянието и дееца, като се определи при условията на чл.58, б.А, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно под предвидения специален минимум на правната норма.

Като смекчаващи вината обстоятелства се приеха съдействието за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало, а като отегчаващи – лошите характеристични данни – за поведението на подсъдимия, както и употребеното значително количество алкохол, като именно под негово влияние се засилва агресивността.

                   В случая с оглед осъществяване целите на наказанието – да се въздейства поправително – възпиращо и възпитателно, най – справедливо е наказанието да се определи в размер на седем години лишаване от свобода. Съдът счита, че така определеното наказание ще съдейства за осъществяване на целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК, както върху подс. М., така и върху обществото като цяло.

С оглед разпоредбата на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК бе приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият М. е задържан или с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от ***2013 година до влизане на настоящата присъда в сила.

Относно гражданския иск: същият е с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. За да се уважи такъв иск, следва да са налице противоправно деяние /действие или бездействие/, да е извършено виновно, да е настъпила вреда, да е налице причинна връзка между деянието и вредата.

Съдът изложи мотиви защо прие, че е налице виновно извършено противоправно деяние от страна на подсъдимия М., като е настъпил и резултат, макар и не желания и целен от него – причиняване смъртта на пострадалия Ч., а множество телесни увреждания. Безспорно е установено и това, че причинения резултат е в причинна връзка с деянието на подсъдимия.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от престъплението. Правопораждащ факт за обезщетението е извършването на престъпното деяние. Болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените в момента, но и тези, които ще се търпят за в бъдеще. В конкретния случай от показанията на св. М. и Г., а и от изложеното от експертите от КСППЕ се установи, че и до момента Ч. се страхува, не е отреагирал стреса от случилото се.

Ето защо и с оглед именно този принцип, заложен в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че най – справедливо е да се определи обезщетение в размер на 25000 лв., които ще репарират в най – пълен обем претърпените от пострадалия болки и страдания, както и нагнетения у него страх. Сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на увреждането – ***2013 г. до окончателното изплащане. Искът в частта до пълния предявен размер от 30000 лв. е неоснователен и недоказан – не се установиха изключителни страдания, които да обусловят присъждане на по – висок размер на обезщетението, като съдът го отхвърли като такъв.

На основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените доказателства – сгъваем нож, спортно долнище, чифт чорапи, разрязана блуза с дълъг ръкав, чифт обувки, като прие, че същите /с оглед и състоянието им, установено в съдебно заседание – силно мухлясали/ са вещи без стойност, като постанови след влизане на присъдата в сила да се унищожат.

          С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М. бе осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, направените по делото разноски в размер на 1275 лева и 1000 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а на пострадалия Ч. – направените по делото разноски в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.

          Причините за извършване на престъпленията са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов ред, незачитане на личната неприкосновеност и право на живот.

                   Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението са разрешаване на възникнал конфликт, предизвикан от него, по неправомерен начин.

          Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

      


Решение по дело за опит за убийство – 2 -ра инстанция.

 

Р  E Ш Е Н И Е

 719

 

 гр. П., 25  ноември 2014 година

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

         П.СКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и  четиринадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАГДАЛИНА И.

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ЕВДОКИЯ КЕМАЛОВА

                                                                  ВЕСЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

 

при участието  на  съдебния  секретар   А.К. и  в  присъствието  на  Зам.апелативния прокурор Атанас Гичев,  като разгледа докладваното от съдията–докладчик ВЕСЕЛИНА СИМЕОНОВА  ВНОХД  №   353  по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:  

 

С Присъда № 54/09.07.2014 година, по НОХД № 230/2014 година,  на П.ския окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимият А.Д.М. *** е  ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН  в това, че на 17.07.2013 г. в гр. П. е направил опит умишлено да умъртви  А.А.Ч. с ЕГН **********, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята му  причини и на основание чл. 115 във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр. с чл. 58 б. „а” във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е ОСЪДЕН на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 61 т. 2 във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС.  

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК   е ПРИСПАДНАТО при изпълнение на наложеното на подсъдимия А.Д.М. наказание лишаване от свобода времето от 17.07.2013 г. до влизане на присъдата в сила, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Подсъдимият А.Д.М. е  ОСЪДЕН да заплати на гражданския ищец А.А.Ч. с ЕГН ********** сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и уплаха от деянието, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху сумата от 17.07.2013 г. до окончателното изплащане, както и 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева разноски по делото, като е ОТХВЪРЛИЛ иска в частта до пълния предявен размер от 30 000 лв.  като НЕДОКАЗАН.

ПОСТАНОВЕНО Е ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – сгъваем нож, спортно долнище, чифт чорапи, разрязана блуза с дълъг ръкав, чифт обувки, след влизане на присъдата в сила да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

Подсъдимият А.Д.М. е  ОСЪДЕН да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 1000 лв. /хиляда/ лева, както и направените по делото разноски от 1275 лв. /хиляда двеста седемдесет и пет/ лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият М., който чрез защитника си, адв.Н.В., я обжалва с оплакване за незаконосъобразност, явна несправедливост и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се изменението й, като извършеното престъпление се преквалифицира по чл.129 ал.1 от НК и да се наложи наказание при условията на чл.66 НК,  да се приложи разпоредбата на чл.12 ал.1 и 2 НК или при възприетата от съда квалификация да се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода.В гражданско-осъдителната й част присъдата не е обжалвана.

Представителят на П.ската апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Процесуалният представител на гражданския ищец и частния обвинител А.Ч., адв. С. счита жалбата за неоснователна и моли присъдата, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.

П.ският апелативен съд, като взема предвид оплакванията на жалбоподателя, становището на страните, събраните по делото доказателства и провери правилността на обжалваната присъда, намира жалбата за частично основателна.

Правилно първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.Д.М. е роден на *** *** и живее в същия град. Българин е и е български гражданин. Има завършено основно образование и е безработен. Разведен е и не е осъждан.

Св. Ч. и подсъдимият М. се познавали от дълги години и били в приятелски отношения.

Св. Ч. и св. Г. също се познавали, тъй като последният често наемал пострадалия и братята му да му помагат при смяна на улуци и ремонт на покриви. Ч. не се разбирал с братята си, а и в един момент останал без дом. Св. Г., който отглеждал прасета в свинарник в местността Р., в землището на град П., се съгласил св. Ч. да живее в стаичка, която се намира в близост до свинарника, да му осигурява и храна, като последният се грижел заедно с него за животните.

През зимата на 2012 – 2013 година при него отишъл и подсъдимият М., който бил гладен и премръзнал. Тъй като св. Г. знаел, че подсъдимият има апартамент, го попитал защо е в такова състояние, но получил от М. отговор, че няма къде да отиде. На Г. му дожаляло и със съгласието на А.Ч. приютил и подсъдимия в стаичката, при същите условия. Понякога заедно с храната св. Г. сипвал на двамата и по малко ракия, за да се почерпят.

Първоначално отношенията били добри, нямало недоволство и неразбирателство. Подсъдимият получавал средства както от свое имущество, така и от дъщеря си – св. Р.М.. Парите използвал за закупуване на алкохол, като черпел и св. Ч.. Под влияние на алкохола подсъдимият се променял – ставал по – раздразнителен и заядлив. По незначителни поводи се карал с пострадалия. Това предизвикало негативни чувства у св. М., който, като близък съсед, живеещ непосредствено до стаичката, обитавана от двамата, ставал често очевидец на скандалите. Лошите впечатления мотивирали свидетеля да казва на Г., че трябва да изгони М., за когото и други хора твърдели пред работодателя му, че „не е хубав човек”.

В резултат на дрязгите помежду им, в инцидентен случай Ч. хвърлил камък към подсъдимия. Когато нямало лица покрай него, които да са обект на негативизма му, след употреба на алкохол, М. лягал на минаващата в близост железопътна линия.

На 16.07.2013 г. през деня подсъдимият и пострадалият изпълнявали задълженията си. М. бил нервен, тъй като дъщеря му трябвало да му донесе телефона, но не го направила. Карал и Ч. да отиде до намиращата се в близост ТЕЦ да налее топла вода, за да се избръсне, но той отказал, тъй като бил изморен.

Междувременно, още следобеда, тъй като имал пари, М. купил ракия и я изпил. След това закупил още ракия, като от нея консумирали двамата с Ч.. Последният изпил около 100 мл, а подсъдимият до края на вечерта – около 500 мл. Вечеряли, като били седнали един срещу друг на леглата. Разговаряли и пиели. В близост до тях се намирал и ножа на подсъдимия – сгъваем, с червено кафяви пластмасови чирени, прихванати с метални нитове, с обща дължина 26 см, дължина на острието 11.8 см и широчина 2 см в най – широката му част. На дръжката имало прикачена метална халка, за да може да се окачва.

Късно вечерта, след полунощ – вече на 17.07.2013 г. – М. започнал да се заяжда с пострадалия и двамата се скарали. Св.Ч.  реагирал на нападките, като два пъти го ударил леко с юмруци в гърдите.  Подсъдимият реагирал веднага, като взел ножа и започнал да нанася удари в краката, раменете и гръдния кош на Ч.. Тъй като той извикал, че го боли, подсъдимият го хванал с едната ръка за дрехите, а с другата държал ножа и продължавал да нанася удари по тялото на пострадалия. Междувременно успял да го издърпа от входната врата пред стаичката. Описаните действия били съпътствани от силно тропане.

Св. Ш. М. се събудил от шума, който двамата вдигали, като първоначално помислил, че тропането идва от животните му и отишъл да провери. Тъй като били спокойни, излязъл пред обитаваната от него стая. На светлината от отворената врата на стаята, обитавана от подсъдимия и пострадалия, видял, че М. държи за дрехите Ч. с едната си ръка, а с другата, в която държал нож, замахва, за да нанесе удар с ножа по тялото на последния. Св. М., притеснен от забелязаното оръжие, се спрял и се развикал към подсъдимия да остави ножа, в противен случай ще вземе вилата. Намесата на очевидеца преустановила действията на М., който пуснал дрехите на Ч., влязъл в дома си и оставил ножа вътре.

Междувременно св. М. възприел, че има кръв по дрехите на пострадалия, т.е., че е наранен, а и той паднал на земята. Свидетелят веднага се насочил към дома на св. Г., събудил го, уведомил го за случилото се и двамата веднага качили св. Ч. в автомобила на Г., за да го откарат в болнично заведение. Казали на подсъдимия също да се качва в колата.

Тъй като в Окръжна болница пострадалият не е приет, се отправили към Хирургиите на бул. П.ш. в град П., където Ч. е приет по спешност. Уведомени са служителите на ІІ РУП П., които пристигнали на място. Впоследствие, тъй като деянието е извършено в района на ІІІ РУП, около 2:00 часа пристигнал автопатрул в състав от св. Т. и В., а с тях бил и дежурният по управление.  При проведен разговор с подсъдимия, същият признал, че е наранил пострадалия при възникнала свада, за да се защити, тъй като той му налетял на бой. Докато св. В. останал заедно с подсъдимия М. пред болничното заведение, св. Т. заедно с дежурния по управление отишли при пострадалия. Същият бил контактен, но говорел трудно и не е проведен смислен разговор с него. Единствения отговор бил на въпроса как е, като заявил, че е добре.

При постъпване на Ч. в здравното заведение са установени шест наранявания – прободно – проникваща рана с дължина 2 см в пето междуребрие вляво, четири порезни рани в областта на дясна раменна област и една – в горната трета на дясното бедро, като са описани и размерите им. Установено е и липсващо дишане в дясна гръдна половина и цианоза.

Докато медиците спасявали живота на пострадалия, в обитаваната от него и от подсъдимия стаичка е извършен оглед на местопроизшествие, като е иззет ножа, с който са причинени уврежданията.

Дрехите, с които е бил облечен Ч. при постъпването си в болницата, са предадени на св. М., който още същия ден ги е предоставил на разследващите с протокол за доброволно предаване.

По делото са били изготвени две съдебномедицински експертизи. Първата от тях е изготвена по писмени данни от експерта д-р Т. непосредствено след инцидента. В заключението е посочено,  че на Ч. е причинено проникващо прободно – порезно нараняване в лявата гръдна половина с последващ частиченпневмоторакс /наличие на въздух/ в лявата гръдна половина, порезни наранявания в десни мишнична и бедрена области. Според експерта описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд предмет с остър и режещ ръб /например нож/. Проникващото прободно – порезно нараняване в лявата гръдна половина се преценява от него като нараняване, проникващо в гръдната кухина. Частичният пневмоторакс в лявата гръдна кухина поради ограниченото развитие и липсата на клинична картина на остра дихателна недостатъчност е преценено като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Порезните рани сами по себе си са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Във заключението на тройната съдебно медицинска експертиза се потвърждават  изводите на единичната относно причинените на Ч. наранявания, като е констатирана и още една порезна рана на кожата в дясната половина на гръдния кош. Прободно – порезната рана на гръдния кош отляво е получена от действието на предмет с остър връх и остър режещ ръб, който с върха си се забива /прониква/ навътре в тъканите, а с острия си ръб реже тъканите гладко в дълбочина. От извършените измервания на ножа, на разрязването по дрехите, големината на оставения ръбец, както и от данните от медицинската документация, че дължината на кожната рана е около 2 см, се приема  липсата на нараняване на белия дроб, както и, че острието не е проникнало с цялата си дължина, а до около 6 – 7 см от върха. Четирите порезни рани в областта на дясното рамо и порезната рана на кожата в дясната половина на гръдния кош са получени от действието на предмет с остър връх и режещи ръбове, като с острия си ръб предметът е разрязал кожата и подлежащите тъкани. Прободно – порезната рана на гръдния кош отляво, проникваща в лявата половина на гръдната кухина и петте порезни рани по тялото на пострадалия е напълно възможно да са били получени от приложения нож. Несъответствието между по – големия брой разрязвания по дрехите на пострадалия и броя на раните се обяснява според експертите от факта, че е възможно да бъде извършено само разрязване на плата на дрехите от острието на ножа, без да е наранена кожата на тялото. Две от разрязванията на фланелката в областта на дясната подмишнична ямка са причинени от един удар с ножа, причинил и една от описаните рани. Разкъсването на левия крачол на панталона е с разнищване на плата, което дава основание на експертите да приемат, че е старо, а не е от разрязване от острието на ножа. Порезната рана в областта на дясното бедро, описана в медицинската документация, не е установена при прегледа на пострадалия в отделението. Въпреки че не се установява видим ръбец от рана, е възможно повърхностно нараняване на кожата споследващо пълно епителизиране на ръбеца, поради което да не се открива при прегледа.  В резултат на нараняване на гръдния кош се е развил пневмоторакс с липсващо дишане в лявата половина на белия дроб, което се преценява като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Раната в лявата гръдна половина на гръдния кош с проникване в лявата половина на гръдната кухина се преценява като нараняване, проникващо в гръдната кухина. Останалите порезни рани по кожата на тялото на пострадалия са преценени като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Правилно първоинстанционният съд не е възприел заключението на д-р Т.  в частта, в която е посочено, че при наличния пневмоторакс не е съществувала опасност за живота на пострадалия Ч.. На първо място, това противоречи на изложеното в тройната съдебномедицинска експертиза. Разликата между двете се състои в това, че при първата е работено само по писмени данни, а при втората – освен тях е извършен преглед на пострадалия, изследвани са дрехите, с които е бил облечен и ножа /веществени доказателства по делото/. Първият медик, за да приеме, че липсва опасност за живота на пострадалия, се аргументира, че няма описание на задух или цианоза при приемане на пациента в болничното заведение, което обаче не отговаря на отразеното в епикризата, където е описана цианоза. Експертът посочва, че при наличието на пневмоторакс са налице две възможности – да се резорбира, при което не съществува риск за живота на пациента, или да протече като дифузен и да стане животозастрашаващ. След запознаване с цялата медицинска документация, извършване на преглед на пострадалия и след изследване на веществените доказателства , вещите лица от тройната експертиза   са категорични в становището си, че извършената операция е животоспасяваща, лекарската помощ е неотложна, в спешен порядък, следвало е да се окаже максимално бързо, като всяко забавяне е фатално. По тази причина заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице Т. в посочената част не е възприета, а в останалата си част същата  кореспондира  с изводите на тройната СМЕ.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза, изследвала подсъдимия М., при проведения на 17.07.2013 г. от 16 часа преглед на същия не са установени външни видими увреждания. Защитата на подсъдимия е направила възражения относно начина на  провеждане на  прегледа –твърди  се, че е  извършен само оглед на тялото му, без да се измерва кръвно налягане, не е преслушан, не са изготвени рентгенографии. Правилно съдът е посочил, че в случая не са допуснати нарушения от вещото лице, тъй като неговата задача е била да установи наличие или липса на телесни повреди, а не да установява здравословното състояние на А.М..  

По повод твърдението на държавното и частно обвинение, че не е имало нанесени удари от страна на Ч., съдът правилно е приел, че независимо от заключението на експерта, че няма видими увреждания по тялото на подсъдимия М., с оглед признанията на двамата участници в инцидента и липса на други очевидци, следва да се приеме, че са нанесени два слаби удара по гърдите на М. от Ч..  

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, изследвала иззетия при извършения оглед на местопроизшествието нож, по острието на същия има човешка кръв.

В хода на досъдебното производство са назначени и две психиатрични експертизи – на подсъдимия и на пострадалия. Според първата, М. не страда от същинско психично заболяване – психоза към момента на изготвяне на заключението и към инкриминирания период. Не се води на диспансерно наблюдение към „ЦПЗ – П.” ЕООД, като няма данни да е лекуван до момента на изготвяне на заключението в психиатрично заведение. Злоупотребява с  алкохола. Към инкриминирания период е бил в състояние на обикновено  алкохолно опиване – дисфорично по своята форма, в неговата гневно – нападателна разновидност. Без данни за усложнено или патологично опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Бил е с алкохолно деформирано поведение. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, но е бил улеснен от приетия алкохол преди деянието. Липсва болестна /психотична/ мотивация на поведението му. Без данни за психотично разстройство понастоящем /към момента на изготвяне на експертизата/. Може да възприема и възпроизвежда фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да участва пълноценно в досъдебното и съдебното производство. Може да разбира и ръководи постъпките си, като може да пребивава в условията на следствения арест.

Първоинстанционният съд правилно не е  възприел заключението на изготвената в хода на досъдебното производство психиатрична експертиза на подсъдимия,изключая   частта, в която е посочено, че подсъдимият не се води на учет в „ЦПЗ – П.” ЕООД, тъй като, видно от отразеното в нея, експертизата е извършена по писмени данни, без да е извършван преглед на М. и без налична медицинска документация за същия, което прави изводите на експерта произволни и необосновани. 

Според психиатричната експертиза на пострадалия, Ч. не страда от същинско психично заболяване – психоза към момента на изготвяне на заключението и към инкриминирания период. Не се води на диспансерно наблюдение към „ЦПЗ – П.” ЕООД, като няма данни да е лекуван до момента на изготвяне на заключението в психиатрично заведение. С вредна употреба  на алкохол. Към инкриминирания период е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Без данни за усложнено или патологично опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Правилно е възприемал случилото се и е могъл да възпроизвежда събитията. Без данни за психотично разстройство понастоящем, във видимо добро здравословно състояние, като не споделя оплаквания. Може да възприема и възпроизвежда фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Може да участва пълноценно в досъдебното и съдебното производство. Може да разбира и ръководи постъпките си.

В хода на съдебното следствие са назначени комплексни психолого – психиатрични експертизи на подсъдимия и на пострадалия.

Според заключението на тази, изследвала А.М., той  е със запазена психична годност правилно да възприема фактите от значение по делото и да дава достоверни показания за тях. Към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека към средна степен. Поведението му по време на инкриминираното деяние  се обяснява  с феномена „изместена агресивност” – агресивното поведение е резултат от натрупани и задържани негативни емоционални състояния като напрежение, враждебни диспозиции и гняв и не се осъществява срещу причинителя им, а се отключва в ситуации, които не предполагат агресивно реагиране. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминираната дата 17.07.2013 г.

Експертите, изследвали пострадалия А.Ч., са категорични, че същият е с установен интелектуален дефицит – олигофрения в рамките на лека дебилност. Лекият интелектуален дефицит не е пречка той да възприема инкриминираната ситуация, да я опише и адекватно да я възпроизведе. Това е възможно, тъй като не са установени нарушения на перцептивните и паметовите процеси. А.Ч. притежава адекватен спомен за случилото се. Може да възприема правилно инкриминираната ситуация, при която е бил застрашен живота му, но не е в състояние да дава преценка поради интелектуалния дефицит. Може да отговаря на конкретни въпроси за инкриминираното събитие и да дава достоверни показания. Налице е специфика на психичните функции в посока на забавеност и тревожност в резултат на преживяното. Към инкриминираната дата е бил алкохолно повлиян в рамките на лека степен на обикновено алкохолно опиване.

Описаната фактическа обстановка е установена частично от обясненията на подсъдимия М., частично от показанията на св. Ч., Г., М., изцяло от тези на свидетелите М., В. и Т., включително и приобщените по реда на чл.281 от НПК такива, дадени в хода на досъдебното производство, частично от заключенията на съдебно – медицинската експертиза на пострадалия и от психиатричната на подсъдимия, изготвена в хода на досъдебното производство, изцяло от заключенията на тройната съдебно медицинска експертиза, на съдебно медицинската на веществени доказателства, психиатричната, изследвала пострадалия, и комплекснитепсихолого – психиатрични експертизи на подсъдимия и на пострадалия, от писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за доброволно предаване, медицински документи за пострадалия, характеристична справка, справка за съдимост, експертна справка.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия и на останалите разпитани по делото свидетели. Дал е мотивиран  отговор защо не приема за достоверни твърденията на подсъдимия относно времето на извършване на деянието, за начина, по който е преустановил престъпните си действия и последващото му поведение, кога е бил задържан и пр.Правилно е прието, че се касае до защитна теза, която е опровергана от показанията на свидетелите Ч., М., Г., от писмените и веществени доказателства. Настоящата инстанция напълно се солидаризира с направените по тези въпроси изводи на съда, поради което не ги повтаря.

Показанията на пострадалия Ч. също са подложени на внимателен анализ.Взето е предвид становището на експертите – психолог и психиатър, изготвили комплексната му експертиза. На първо място, заради  лекия интелектуален дефицит лицето е изработило диспозиция, че нещата не зависят от него, не може да предприема инициативи и е възприел пасивно зависимо поведение. Страхува се, че, ако прояви инициатива, може да му бъде причинена болка. Тревожи се, когато трябва да изкаже нещо от себе си. Разпитите са нова ситуация за него, която не разбира, което обяснява и едносричните отговори на въпросите, най – често изразяващи се в „не”. Експертите не са забелязали при него да има механизъм на внушаемост. Не може да организира защитно поведение – да отблъсне, да избяга, да извика за помощ поради интелектуалния дефицит и употребата на алкохол, което е и отговор на въпроса на защитата защо, след като е могъл, не е избягал. Експертите са категорични , че Ч. е изпаднал в ситуация на остър стрес, който и до момента не е преминал. Съдът се е съобразил с  психологическото състояние  и обосновано е приел за достоверни само тези твърдения на пострадалия, които се подкрепят от останалите  доказателства по делото.

Подробно посочените несъответствия от съда  по фактите, депозирани  от пострадалия / напр. с коя ръка подсъдимият е държал ножа, с коя ръка – дрехите му, в каква последователност са причинени нараняванията/  са преодолени и правдиво установени от  гласните, писмени и веществени доказателства.

 Въз основа на направените фактически констатации, правилно първоинстанционният съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.М. е осъществил престъпния състав на  чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК – тъй като  на 17.07.2013 година в град П. е направил опит умишлено да умъртви другиго – А.А.Ч. ***, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на му причини.

Деянието е извършено при пряк умисъл, с целени общественоопасни последици, които не са настъпили по независещи от волята на подсъдимия причини.  

Подсъдимият не оспорва авторството на деянието и средството, с което е нанесъл прободните и порезни рани в тялото на Ч.. Отрича  единствено намерението за причиняване на смърт, като се твърди причиняване на телесно увреждане, в какъвто смисъл е възражението на защитата, респективно – превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че агресивността на подсъдимия е причина за инцидента му със св.Ч..  Свидетелите по делото, които познават и двамата участници, са категорични, че заядлив е бил само М.. Този извод на съда се потвърждава и от изложеното от експертите психолог и психиатър, които са изследвали и двамата. В резултат на заяждането на подсъдимия, пострадалият  е нанесъл два леки удара с юмрук по тялото му. Съгласно  Постановление №12/29.11.1973 г. по н.д. №11/73 г. на ПВС   не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. Затова в случая правилно съдът е приел, че подсъдимият М. не може да черпи права от неправомерното си поведение и да твърди,  че е действал при условията на неизбежна отбрана срещу нападение, което сам е провокирал. Тъй като не е действал при условията на неизбежна отбрана, не е налице и превишаване на нейните предели, т.е. престъпление по чл.119 от НК.

Деянието не може да се квалифицира и като такова, извършено при условията на чл.118 от НК. Липсват данни за наличие на силно раздразнено състояние у подсъдимия, предизвикано от пострадалия чрез насилие,  с тежка обида или клевета или друго противоправно поведение, от което да са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.   Комплексната съдебна психолого –  психиатрична експертиза дава категорично заключение, че към момента на инкриминираното деяние подсъдимия  М. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, като и самият той не твърди да е бил раздразнен от пострадалия.

За целта на подсъдимия при извършване на общественоопасното деяние се съди от неговите действия, от използваното средство  – нож с острие 12 см.,проникнало на дълбочина  6-7 см.,  многобройните удари /най-малко 7 на брой/ , мястото на нараняването  в тялото на пострадалия, един от ударите е в областта на лявото рамо, на шията и в непосредствена близост до сърцето. Своевременно оказаната медицинска помощ на пострадалия  е била животоспасяваща  за него.

Извършеното от подсъдимия деяние е останало във фазата на опита, тъй като намесата на св.М. е станала причина да преустанови престъпните си действия., а не отказ на М. да нанася повече удари в тялото на пострадалия или постигнатото му желание само да го нарани, а не да го лиши от живот.

 По делото е установено, че подсъдимият се е качил в автомобила, с който пострадалият е закаран в болнично заведение, но това не е станало по негово желание или инициатива. Безспорно е установено, че подсъдимият с нищо не е допринесъл за спасяване живота на Ч..

Възражението на защитата на подсъдимия, че се касае за феномена „изместена агресивност“, при което липсва умисъл у подсъдимия за извършено престъпление  е направено пред първоинстанционния съд  и  се поддържа отново пред настоящата инстанция. Въпреки, че е получило аргументиран отговор,  следва отново да се подчертае, че този „ феномен“ не оневинява подсъдимия. Той представлява  психологичен защитен механизъм, т.е. психология на  подсъдимия, а не е болест. Това е мотивация на постъпките. Този феномен не го прави невменяем, тъй като той има възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, видно от заключението на д-р Д.Ковачева – психиатър и в.л. Евгени Колев – психолог.    На подсъдимия е било известно, че употребата на алкохол го прави агресивен и заядлив, като това е поведение, продължило с години, а агресията му е насочена към различни лица. Въпреки това, не само, че не е направил опит да владее това свое поведение,  е продължил с употребата на алкохол. Агресивността, макар и насочена към лице, което не е причина за нея, по никакъв начин не изключва наличието на умисъл.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. съдът е взел предвид степента на обществената опасност на деянието, личната степен на обществена опасност на дееца и всички обстоятелства, които обуславят неговата наказателна отговорност.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия и оказаното съдействие от негова страна за разкриване на престъплението. За отегчаващо обстоятелство са приети лошите характеристични данни , в т.ч. употребата на алкохол. 

Съдът, като е взел предвид посочените обстоятелства и че деянието е останало във фазата на опита е преценил, че наказанието на подсъдимия М.  следва да бъде определено при условията на чл.58 бА вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй като предвидения  в закона минимум на наказанието  по чл.115 от НК в размер на десет години лишаване от свобода се явява   несъразмерно тежък и го е осъдил на лишаване от свобода в размер на седем години, което да изтърпи в затвора или в общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

Настоящата инстанция намира, че подсъдимият, който до сега не е бил осъждан, със специфични поведенчески реакции, които той,  ако желае е в състояние  да контролира,  ще може да се поправи и превъзпита и с наказание лишаване от свобода в по-нисък размер от определения му от първоинстанционния съд, а имено от ПЕТ ГОДИНИ  и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода , като по този начин ще се изпълнят целите не само специалната, но и генерална превенция на чл.36 от НК. Липсват основания за проява на по-голямо снизхождение, при което да се  определи наказание до три години  лишаване от свобода, позволяващо приложението на института на условното осъждане.

Предвид размера на определеното наказание лишаване от свобода  от пет години и три месеца, първоначалният режим за изтърпяването му остава непроменен  – строг режим  в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.

Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия М. от 17.07.2013г. до влизане на присъдата в законна сила, съгласно чл.59 ал.1 т.1 НК.

Съдът правилно се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е постановил да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Разноските по делото  в размер на 1275 лв. и ДТ съобразно уважения размер на гражданския иск са присъдени съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК.

Присъдата не е обжалвана в гражданско осъдителната й част.  

Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционната  присъда в наказателната й част, досежно размера на наложеното наказание ще следва да бъде изменена на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК, като се намали наложеното наказание на подсъдимия А.М. от седем години лишаване от свобода на пет години лишаване от свобода. В останалата й наказателна част ще следва да се потвърди, а в гражданско-осъдителната й част е влязла в законна сила.

Ето защо П.ският апелативен съд

 

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

 

         ИЗМЕНЯВА  Присъда № 54/09.07.2014 година, постановена по НОХД № 230/2014 година по описа на П.ския окръжен съд, като  НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А.Д.М. наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ПЕТ ГОДИНИ  И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата наказателно-осъдителна част.

ПРИСЪДАТА  в гражданско-осъдителната й част е влязла в законна сила.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 


Решение по дело за опит за убийство – Върховен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
 

гр. София, 22.07.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора М. Велинова изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 442 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия А. Д. М. против въззивно решение № 719/25.11.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 353/2014 г., с което е изменена присъда № 54/09.07.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по НОХД № 230/2014 г.
С първоинстанционната присъда Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия А. Д. М. за виновен в това, че на 17.07.2013 г., в гр.Пл. е направил опит умишлено да умъртви А. А. Ч., като деянието е недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 58, б. „а”, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 7 (седем) години, което да изтърпи при първоначален строг режим, като е приспаднал времето на задържането му от 17.07.2013 г.
С присъдата е уважен предявеният от А. А. Ч. граждански иск в размер на 25 000 (двадесет и пет) хиляди лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер същият е бил отхвърлен. 
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважената част на гражданския иск.
С обжалваното въззивно решение наложеното на подсъдимия А. Д. М. наказание е намалено на 5 (пет) години и 3 (три) месеца лишаване от свобода, като в останалата част присъдата е потвърдена.
 
В с. з. пред ВКС, подсъдимият лично и чрез упълномощения си защитник, поддържа касационната жалба, в която са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция е ограничили правата на подсъдимия, като не е разгледала присъдата в гражданско осъдителната й част, което било нейно задължение. Материалният закон се отчита за нарушен поради осъждане за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК вместо по чл. 129 ал. 1 от НК. Според защитата умисълът на дееца, при който се наблюдава феномена „изместена агресивност”, не е бил за умъртвяване на пострадалия, като за това свидетелства и че само един от ударите е бил насочен към жизненоважен орган, но е бил нанесен с незначителна сила, тъй като не е проникнало цялото острие на ножа. Явната несправедливост на наказанието се обосновава с игнориране на данни за социалния статус на подсъдимия и неговия стереотип на живот, както и се обвързва с незаконосъобразен отказ на въззивния съд да назначи СМЕ за кожното му заболяване, което би се отразило върху размера на санкцията. При условията на алтернативност се иска преквалификация на деянието по чл. 129 ал. 1 от НК или прилагане института на мнима неизбежна отбрана, респ. намаляване на наказанието, изтърпяването на което да се отложи по чл. 66 от НК, намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд.
Частният обвинител и граждански ищец А. Ч., както и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. В писмена молба се изразява позиция за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от ВКП намира изтъкнатите в жалбата доводи за неоснователни, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е частично основателна.
Оплакванията за неправилна квалификация на деянието по чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК не се споделят от ВКС. Въз основа на коректен анализ на доказателствените източници и експертни заключения, от фактическа страна е било установено, че след алкохолно повлияване подсъдимият е предизвикал конфликт с пострадалия, а в отговор последният му нанесъл два слаби удара по гърдите. Непосредствено сред това подсъдимият взел нож с дължина на острието 11. 8 см и започнал да му нанася удари по тялото до момента на намесата на св. М.. На пострадалия били причинени 5 порезни наранявания и едно прободно-порезно, проникващо в лявата половина на гръдната кухина (на 6-7 см.) и последвал пневмоторакс, овладян чрез спешна хирургическа интервенция. При тези обективни данни за изпълнението на деянието, разгледани в съвкупност с онези, които го предхождат и следват, както и психиатричното състояние на двамата участници – пострадалият с неговата уязвимост като човек, страдащ от лека дебилност и подсъдимият, при който е констатиран „феномен на изместена агресивност” (т. е.проява на агресия в резултат на натрупани и задържани негативни емоции изобщо, а не с оглед конкретна причина), която обаче не повлиява неговата вменяемост, респ. възможност да ръководи постъпките си, законосъобразно е прието, че в случая се касае до пряк умисъл за умъртвяване в условията на довършен опит и затова деянието законосъобразно е квалифицирано по чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, а не като телесна повреда по чл. 129 ал. 1 от НК. В тази посока въззивният съд е акцентирал не само върху тежестта на нараняването, проникващо в гръдната кухина (на 6-7 см.) и предизвикало пневмоторакс, но и като цяло върху броя на нанесените с ножа удари (минимум 7), една част от които само са разкъсали дрехите на пострадалия, а другите са му причинили порезни наранявания, както и тяхната локализация (ляво рамо, шията и до сърцето). Отделено е нужното внимание на мотивацията на подсъдимия с оглед т. нар. изместена агресивност, като правилно е отчетено, че това му състояние не повлиява преценката за умисъла, а оттук и квалификацията на деянието. Изложените по този повод съображения са подробни и изчерпателни, поради което ВКС ги споделя и не намира за нужно да ги преповтаря. Затова няма място за споделяне на тезата за преквалификация на деянието по чл. 129 от НК, а още по-малко за присъствие на мнима неизбежна отбрана, за което искане дори няма изложени никакви мотиви, които ВКС да е в състояние да обсъди.
Основателни обаче са възраженията, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Макар въззивният съд (съгласявайки се с първоинстанционния относно наличието на условията по чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК) да е намалил наказанието на подсъдимия от 7 на 5 години и 3 месеца лишаване от свобода, считайки, че е достатъчно за поправянето му, то е останало несъразмерно тежко. Неоснователно не е отдадено нужното внимание на психиатричния статус на подсъдимия и конкретно данните за мотивацията му за извършване на деянието, произхождаща от т. нар. „феномен на изместена агресивност”. Това състояние до голяма степен го е улеснило при изпълнение на деянието, пречейки му да овладее своевременно неоправдано насочената към пострадалия агресия, каквито данни са застъпени при изслушването на вещите лица от КСППЕ (вж. л. 144 от НОХД № 230/14 г.). Игнорирани са и сведенията за здравословното състояние на М., който освен, че е страдал от полиартрит, за което е приемал медикаменти в затвора, то е имал оплаквания и за друго заболяване (лупус еритематодес), споменато и от експертите от КСППЕ (вж. л. 143 и рапорт на л. 161 от НОХД № 230/14 г.). Съобразявайки всички тези данни, наред с посочените в мотивите на двете съдебни инстанции, ВКС намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде намалено на 3 години и 6 месеца, като в този размер то е съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на всички цели по чл. 36 от НК. От това следва и промяна на типа затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието – в затворническо общежитие от открит тип при общ режим съгласно чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС.
Изцяло неоснователни са оплакванията за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения поради неразглеждане на гражданско осъдителната част на първоинстанционната присъда. Прегледът на материалите по делото явно демонстрира, че присъдата в тази й част изобщо не е била обжалвана от подсъдимия. Затова няма и основание ВКС да разглежда претенцията за намаляване на присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение.
 
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 719/25.11.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 353/2014 г., КАТО НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия наказание от 5 (пет) години и 3 (три) месеца на 3 (три) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.


 

 Решение по дело  за убийство – чл. 116 – Върховен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 468

гр. София, 23 февруари 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Галина Захарова

при секретаря …… Кр. Павлова ………………………………………….. в присъствието на прокурора … Чобанова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1465 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Б. Д. Б. против въззивно решение № 151 от 12.03.2014 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 238/2013 г. 
Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК.
Твърди се, че по делото не са събрани доказателства подсъдимият Б. да е извършил престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК; че фактическите констатации са били произволно изведени и основани на предположения; че въззивният съд сам е определил вещите лица от списъка, на които е възложил изготвяне на експертиза, което е поставило под съмнение неговата безпристрастност; че неоснователно и с бланкетни мотиви е отхвърлил искането за назначаване на съдебно медицинска експертиза; че правото на защита на подсъдимия е било ограничено поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд; че липсва умисъл за убийство с особена жестокост; че правилната квалификация на деянието е по чл. 118 НК; че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не са били отчетени многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства; че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно завишени. Направено е искане за преквалификация на деянието по чл. 118 НК и намаляване на наказанието с приложението на чл. 66, ал. 1 НК, а като следващи алтернативи – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или изменяване на решението с намаляване на наказанието при условията на чл. 55 НК. Претендира се и намаляване размера на присъдените обезщетения.
 
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия (адв. В.) поддържа жалбата, пресъздавайки в синтезиран вид основните съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че липсва касационно основание и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
 
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 43 от 25.04.2013 г. по н. о. х. д. № 2060/2012 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Б. Д. Б. за виновен в това, на 4.05.2012 г. в [населено място], П. област, умишлено да е умъртвил Б. А. Д., като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 НК е наложил наказание от шестнадесет години лишаване от свобода. Определил е първоначален строг режим и затворническо общежитие от закрит тип, приложил е разпоредбата на чл. 59 НК, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. Подсъдимият е осъден да заплати на И. В. Д. сумата от осемдесет хиляди лева и на Е. Б. К. сумата от четирийсет хиляди лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди.
 
С решение № 151 от 12.03.2014 г. по в.н. о. х. д. № 238/2013 г. на Пловдивския апелативен съд присъдата е изменена в частта за веществените доказателства. В останалата част присъдата е потвърдена. Подсъдимият Б. е осъден да заплати разноските, направени в производството пред въззивния съд.
 
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Твърдението за несъответствие на част от фактическите констатации с показанията на свидетелите по своето съдържание покрива оплакване за необоснованост, която не е касационно основание. Жалбата съдържа и доводи за произволно изведени фактически положения, тъй като съдът се позовавал на взаимно противоречиви и непоследователни свидетелски показания, които пропуснал да анализира, неоснователно отказал да кредитира показанията на ключови свидетели (св. П. Т. и св. Г. Т.), необсъдил част от изявленията на св. М. за отправени заплахи от пострадалия към подсъдимия и оставил без коментар показанията на близките на подсъдимия – св. Л. Б. и св. И. Б. за неговото психическо и физическо състояние преди, по време и след деянието.
Доводите са неприемливи.
Поначало установяването на фактите и оценката за достоверност на доказателствените материали е суверенно правомощие на съда по същество, който има задължението да изложи ясни и точни съображения, позволяващи на Върховния касационен съд да провери законосъобразността при формиране на вътрешното убеждение. В случая от мотивите на въззивното решение се установява, че при собствен анализ и оценка на гласните доказателствени средства Пловдивският апелативен съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд кои от доказателствените материали и защо се кредитират като достоверни и кои и защо се считат, че са недостоверни. Обсъдени са били показанията на всички свидетели и обясненията на подсъдимия, съответно не са били изключени от съдебното обсъждане нито показанията на св. М. в тяхната цялост, нито показанията на св. Л. Б. и на св. И. Б., които аналитично са били преценявани поотделно и в съчетание с останалите доказателствени източници.
 
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че самостоятелното определяне от съда на вещите лица от списъка, които да изготвят повторна съдебно психиатрична и психологическа експертиза (вместо да бъдат подбрани от началника на ЦПЗ – Пловдив на случаен принцип измежду вещите лица от повереното му ведомство, включени в този списък) е създало основателно съмнение в неговата безпристрастност. В съответствие с разпоредбата на чл. 145 НПК и чл. 396 ЗСВ вещото лице се назначава от органа, който възлага експертизата. В случая това е съдът, който по правило при назначаване на експертизата следва да посочи вещото лице, на което я възлага. Липсват данни за преднамерен подбор на експертите, на които е била възложена експертизата, респ. белези за проявено пристрастие на съдебния състав, участвал при разглеждане по същество на делото или обстоятелства, които да създават основателно съмнение за заинтересованост или предубеденост на вещите лица, изготвили експертизата.
 
Съдът по същество (първоинстанционният и въззивният съд) има суверенно правомощие да преценява необходимостта от събиране на доказателства от значение за правилно решаване на делото. Правото на защита на подсъдимия не е било ограничено от преценката на първоинстанционния съд, че за разкриване на обективната истина се налага да назначи повторна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, а противоположните изводи на вещите лица от двете експертизи, в т. ч. по въпроса дали подсъдимият се е намирал в състояние на силна уплаха към момента на деянието, е мотивирало въззивния съд да уважи искането на защитата и да назначи комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. В съответствие с принципа, въведен в чл. 14 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК Пловдивският апелативен съд внимателно е анализирал експертизите, преценил е тяхното значение и ясно е посочил кои експертни изводи поставя в основата на своето решение, мотивирайки отказа си по отношение на експертизата от досъдебното производство според изискванията по чл. 154, ал. 2 НПК.
 
Не може да бъде възприет и доводът на жалбоподателя, че въззивният съд е нарушил правото на защита, като не е уважил исканията за разпит на свидетел (за изясняване семейните и съседски отношения на починалия) и назначаване на медицински експертизи (повторна и допълнителна). Поначало правото на страните да поискат събиране на доказателства не е абсолютно. Съдът по същество има суверенно правомощие да преценява и решава въпроса за допустимостта на поисканите доказателства (без произволно да пренебрегва надлежно направено искане). Пловдивският апелативен съд е отхвърлил искането на защитника със законосъобразни мотиви, изведени от материалите по делото.
Първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение като не е уважил направеното искане в съдебно заседание на 25.04.2013 г. за отлагане на делото. То е било аргументирано от защитниците с необходимост да анализират експертните заключения и устните разяснения на вещите лица в съдебното заседание. Съдът законосъобразно е отчел, че експертните заключения по поставените въпроси на експертизата са били представени в писмен вид достатъчно дълго време преди датата на съдебното заседание и при спазване на срока по чл. 149, ал. 3 НПК; че експертните заключения са били огласени чрез прочитането им в откритото съдебно заседание, когато е проведен и непосредствен разпит на вещите лица, на които страните са могли да задават уточняващи въпроси, както и да упражнят правото си на искания, бележки и възражения. При това положение, няма основание да се приеме, че с отказа да се отложи делото подсъдимият и неговите защитници са били лишени от възможност да пледират въз основа на съвкупността от доказателствени материали, събрани и проверени в откритото съдебно заседание, и по този начин да постигнат максимална ефективност на защитата. Ето защо, Пловдивският апелативен съд не е допуснал съществено процесуално нарушение (като е игнорирал нарушение на окръжния съд), тъй като на подсъдимия Б. е било осигурено реално да упражни и в пълнота правото си на защита в рамките както на първоинстанционното, така и на въззивното производство.
 
Основна част от доводите на жалбоподателя са насочени към правната квалификация на деянието по чл. 116, ал. 1 , т. 6 НК. Те са концентрирани около тезата за деяние, извършено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение и към застъпената позиция, че липсва умисъл за убийство с особена жестокост.
 
По сходен начин доводите са били представени на вниманието на въззивния съд, който ефективно ги е изследвал и ги е отхвърлил с ясни, точни и достатъчно изчерпателни съображения. В резултат на анализа на релевантните доказателствени източници и с помощта на специализираните заключения на експертите за отсъствието на физиологичен афект, съдът не е приел за установено подсъдимият Б. да е взел решението и да е изпълнил престъпното деяние в състояние на силно раздразнение. Следователно, не са били налице и съставомерните признаци на престъплението по чл. 118 НК, а емоцията от натрапчивото поведение на пострадалия правилно е била отчетена при индивидуализация на наказанието.
Съдът е извел прекия умисъл за убийство от фактическите обстоятелства, очертаващи цялостното поведение на подсъдимия в дадената ситуация и в рамките на фактическите констатации, направени без съществено процесуално нарушение, правната квалификация на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК е законосъобразна. Стъпвайки на фактите, очертаващи многобройност на нанесените удари с камък (не по-малко от 10), концентрирани в областта на главата, продължителността и ожесточението при упражнената агресия по незначителен повод и останалите обстоятелства относно конкретния начин на изпълнение, въззивният съд е определил поведението на подсъдимия в процеса на убийството като проява на особена жестокост, чиито обективни измерения характеризират в същия аспект и субективните качества на дееца. Направеното заключение покрива съдържанието на квалифициращия признак, за чието тълкуване съдът е използвал като ориентир и съдебната практика на Върховния съд (вкл. ППВС № 2/57 г.).
 
Релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т 3 НПК също е неоснователно. Смекчаващите отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, добри характеристични данни в средата, в която живее, съвсем млада възраст – на 20 години, частично направеното самопризнание и поведението на пострадалия с улесняващо влияние за извършване на престъпното деяние) не са били пренебрегнати, а тяхната относителна тежест и значение са обусловили избора на вида и размера на наказанието. Смекчаващите отговорността обстоятелства обаче не са многобройни или някое от тях с изключителен характер, при което и най-лекото предвидено наказание би се оказало несъразмерно тежко. Наложеното наказание в размер на шестнадесет години лишаване от свобода съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и необходимостта от постигане на целите по чл. 36 НК.
 
Оплакването срещу размера на присъдените обезщетения за неимуществените вреди, причинени от виновното поведение на подсъдимия не може да бъде възприето. Разумно присъдените суми на всеки от гражданските ищци (съпруга и дъщеря) държи сметка за съвкупността от значими обстоятелства, в т.ч. степента на емоционална връзка с починалия, обема на претърпени болки и страдания от загубата на близък човек, и представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
 
При отсъствието на касационно основание обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 151 от 12.03.2014 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 238/2013 г. 
Решението не подлежи на обжалване.



Решение по дело  за убийство на новородено – 1 -ва инстанция.

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

№ 92

 

гр. Пловдив, 25.11.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                    

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

ЧЛЕН-СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: СПАСКА ГЕОРГИЕВА-ЦАНКОВА

АТАНАС БАРЕВ

КРАСИМИР СТАВРЕВ

 

 

СЕКРЕТАР: М.Л.

ПРОКУРОР: БОРИС МИХОВ

след като разгледа докладваното от Председателя НОХД №  917 по описа на Пловдивски окръжен съд за 2014 г.

                            

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата  С.С.А. – родена на ***г***, българка, българска гражданка, със средно образование, безработна, неомъжена, неосъждана, с ЕГН-********** за ВИНОВНА в това, че на 04.01.2014г. в гр. Пловдив умишлено е умъртвила другиго – малолетно лице, което се е намирало в безпомощно състояние – рождената си дъщеря, родена на ***г., поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр.чл. 115 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК  я ОСЪЖДА на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.60, ал.1, вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС  подсъдимата С.С.А.  да изтърпи наложеното й наказание „лишаване от свобода” при първоначален „Строг”  режим в затвор или в затворническо общежитие от „закрит” тип.      

        ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

       – 1 брой сива брезентова чанта, част от плата на матрак, зацапан с червено-кафяво петно, ножица с черни пластмасови дръжки, суха кръв от С.С.А. с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 08.01.2014г., суха слюнка иззета от С.С.А. с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 08.01.2014г., суха кръв от новородено – всички оставени на съхранение в V-то РУП – гр. Пловдив ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата С.С.А. – със снета самоличност да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 1166,20 лева. 

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Пловдив. 

       

                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 М       О      Т     И       В       И :

    

      към присъда по НОХД № 917/2014 г. на ПОС

 

 

Окръжна прокуратура гр.Пловдив е предала на съд с обвинителен акт  С.С.А. *** по обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр.чл.115 от НК- НК за това, че на 04.01.2014 г. в гр. Пловдив умишлено е умъртвила другиго – малолетно лице, което се е намирало в безпомощно състояние – рождената си дъщеря- дете от женски пол, родено на *** г.

Прокурорът поддържа обвинетелната теза въз основа на изложените в обвинителния акт обстоятелствени положения. Предлага наказанието на подсъдимата да индивидуализира по чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на осем години лишаване от свобода.

Подсъдимата С.А. не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение. Обяснява, че не е искала нарочно да умъртви дететото си, а устата му е затиснала с ръка, за да спре да плаче. Защитникът й пледира за несъставомерност на повдигнатото й обвинение от субективна страна, поради което моли съда да преквалифицира деянието като извършено по непредпазливост. Алтернативното му искане, ако съдът приеме, че е налице умишлено убийство, да постанови справедлива присъда и размер на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, който ще позволи на подсъдиматата да се грижи за децата си.

        Съдебното следствие е протекло по реда на съкратената процедура по чл.371 т.1 от НПК, като съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимата С.А. и нейния защитник да не се провежда разпит на свидетелите по делото, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите им за разпит от досъдебното производство.   

        Съдът, след като прецени доказателствата и доказателствените средства по делото както поотделно, така и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

        През 2013 г. подс. С.А. била безработна и се грижела за трите си деца, две от които родени през 2008 г. и едно родено през 2009 г. През месец април 2013 г. подс. А. имала полови сношения с няколко мъже (с неустановена самоличност в хода разследването)- проституирала е- вследствие на което забременяла. Подсъдимата в началото на лятото на 2013 г. споделила за бременността си със св. Т.В. и му поискала пари, за да направи аборт. Впоследствие се сдобила с парични средства, но при консултацията с лекар било констатирано, че е в напреднала бременност и не е възможно да се извърши безопасно прекъсване на бременността. Подс. А. не уведомила родителите си или други лица, че е забременяла, започнала да носи по-широки дрехи, и тъй като самата тя била с едро телосложение, успяла да прикрие бременността си.

На 02.01.2014 г. сутринта, подсъдимата  завела трите си деца,на преглед в поликлиниката в ж.к. „****” и след прегледа се прибрали в къщи. Около 13,00 часа на същата дата  почувствала силни контракции, непотьрсила медицинска помощ, а отишла в тоалетната на жилището и там започнало раждането. Подсъдимата успяла да се разроди сама и около 15,00 часа родила дете от женски пол. Още по време на раждането с ножица пробола детето в дясната странична повърхност на шията, в областта на гръдния кош на три места – две отдясно и едно отляво, но се отказала да го умъртви, отрязала пъпната връв, залепила я с марля, измила детето и го повила в пелена. След това излязла от жилището с другите си три деца, отишла до близка аптека и купила от там няколко памперса, шише и сухо мляко за бебето.

В дома си нахранила бебето, което се чувствало добре и било спокойно. На 03.01.2014 г. рано сутринта подсъдимата се обадила на св. Т.В., с когото се познавааи отпреди и който й помагал при отглеждането на трите й деца, и  обяснила , че е родила момиченце и го помолила да го вземе, за да го гледа. Свид. В. се съгласил и си уговорили среща по обяд в близост до бл.*** в ж.к. „****”. На срещата подсъдимата занесла детето завито в одеяло, дала го на свид. В. и го уверила, че в началото на следващата седмица ще отидат заедно до болница в гр. Пловдив, за да попълнят документи за раждането. Свид. В. взел детето и го отнесъл в дома си в гр. ****. Там решил да смени памперса му и констатирал раните от пробождането. Свид. В. се притеснил, обадил се на подсъдимата по телефона и се уговорили да й върне детето. Вечерта на 03.01.2014 г. в гр. Пловдив свид. В. върнал детето на подс. А. и тя го отнесла в дома си.

На 04.01.2014 г. подс. А. решила да даде детето за отглеждане в родителен дом „Весела” в гр. Пловдив. На същата дата в късния следобед  с четирите си деца се отправила към родилния дом, новородената си дъщеря държала в ръце, повита в одеяло, на рамо носила платнена чанта с шишета с храна. Обвиняемата стигнала в близост до родилния дом, но започнала да се колебае дали да остави детето. В един момент детето се разплакало, подсъдимата се притеснила от това и завила главичката му с одеялото, като притиснала с ръката си  нослето и устата на бебето, за да спре да плаче. Подсъдимата продължила да притиска с ръка носа и устата на детето докато усетила, че то престанало да диша и да се мърда. След това го сложила в платнената чанта с шишетата и се прибрала в дома си, заедно с другите си три деца. Там поставила детето в найлонова чанта и го сложила в пералнята.

На 07.01.2014 г., както обикновено, подсъдимата завела трите си деца на детска градина. След това се върнала в дома си, взела трупчето на детето от пералнята и го отнесла на ул. „****”. Там на безлюдно място зад гараж срещу адрес на ул. „****” № ** изкопала дупка в земята и положила трупчето на детето. Покрила трупчето с найлоновата торбичка и бял парцал, след това сложила върху дупката парче черна, дървена плоскост и я затиснала отгоре с камък.



Междувременно в гр. **** бил подаден сигнал, че свид. Т.В. отглежда новородено дете, което не е негово. На 07.01.2014 г. вечерта полицейските служител при РУП гр. Асеновград Б.М. и П.К. разговаряли със свид. В., който им обяснил при какви обстоятелства е взел бебето и впоследствие го е върнал на обвиняемата. Полицейските служители се усъмнили и заедно със свид. В. с патрулен автомобил се отправили към V РУП гр. Пловдив. Там бил сформиран екип от полицейски служители свид. Д.Д., Н. Т. и П.И., които заедно с М., К. и свид. В. отишли в близост до жилището на подсъдимата в бл. *** в ж.к. „****” гр. ****. Свид. В. се обадил на подс. А. по телефона и я помолил да слезе, за да поговорят. След няколко минути тя излязла и при проведената беседа признала за стореното. Бил извършен оглед на местопроизшествието – в дома на подсъдимата – апартамент в бл. ****, в ж.к. „****” /протокол ведно с фотоалбум л. 14-23/. Бил извършен оглед на местопроизшествието и на ул. „****” срещу бл.**, където бил открит трупът на детето от женски пол, родено на *** г. /протокол л.24-25/.

От изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза на труп /л.50-62/ се установява следното:

В конкретния случай детето е новородено в широкия смисъл /приет в акушерството и педиатрията/ и това личи от наличната, неравно прекъсната, непривързана и засъхнала пъпна връв – сигурен признак за новороденост. Пъпът е разположен по средата между мечовидния израстък на гръдната кост и симфизата. В същата област се установява остатък от пъпна връв с дължина – 5 см. Краят на пъпната връв е неравно прекъснат и засъхнал, без да е превързан. Целият остатък от пъпната връв е засъхнал, уплътнен, с кафяв цвят. В основата на пъпната връв личи изразен пръстен с червеникав цвят – т.н. демеркационна линия /видно от приложена снимка/. При хистологичното изследване се установява изразена възпалителна инфилтрация в основата на пъпната връв.

При тези данни за изсъхване в основата на пъпната връв и оформяне на възпалително – демаркационна линия, като най-важен морфологичен белег за края на новороденост, приемаме, че към момента на настъпването на смъртта детето е било извън границите за новороденост в съдебномедицински аспект, тъй като е живяло повече от едно денонощие.

В предварителните сведения е отразено, че по данни от майката детето е родено в дома на *** г. около 15,00 часа и е починало на 04.01.2014 г. около 18,30-19,00 часа, т.е. по тези гласни данни детето е живяло повече от две денонощия.

Детето е зряло и доносено, което личи от изброените по-горе признаци на зрелост и доносеност – тегло, ръст, ядра на вкостяване, състояние на кожата, подкожната тлъстина, ноктите и външните полови органи, акушерски диаметри и обиколки на главата.

По наличните белези на зрелост и доносеност и по състоянието на плода може да се твърди, че детето е било животоспособно.

Детето е  живородено, което личи по положителната Галенова проба и    положителната проба на Бреслау, а също и от морфологичния -макроскопски и хистологичен вид на белите дробове – добре разгънати и дишали бели дробове.

От степента на проникване на въздух в стомашно – чревния тракт: стомаха, в тънките и дебели черва, както и от изпразването на голяма част от мекониума на дебелите черва, може да се направи извод, че детето е живяло повече от едно денонощие след раждането.

При съдебномедицинското изследване не се установяват данни за аномалии във външния вид на детето / липсват уродства /.

При съдебномедицинското изследване върху трупче на дете от женски пол се установяват две овални кръвонасядания по кожата на горната и долна устна около левия устен ъгъл, точковидни кръвоизливи по конюнктивите на клепачите, под плеврите на белите дробове, епикарда на сърцето и лигавиците на бъбречните легенчета, наличие на тъмна и течна кръв, оток на мозъка, кръвен застой във вътрешните органи.

Установената асфиктична трупна картина и данните от предварителните сведения дават основание да се приеме, че смъртта на детето се дължи на задушаването му чрез притискане с ръце в областта на устата и носа – механична асфиксия от запушване на дихателните пътища.

Освен това, при съдебномедицинското изследване върху трупчето се откриват следните травматични увреждания: прободно-порезна рана по дясната странична повърхност на шията, с дължина 1 см. при събрани ръбове и раневи канал с дълбочина – 2 см. и посока отгоре надолу и отдясно наляво. Раневият канал преминава пред гръднично-ключично-сисовидния мускул и не засяга големите кръвоносни съдове, разположени в тази област.В областта на гръдния кош се установиха още три подобни прободно-порезни рани – две отдясно и една отляво, които са повърхностни и достигат до подкожието, на дълбочина до 4-5 мм. Ръбовете на всички описани рани са леко завехнали и със започнали възпалително-репаративни изменения, което се потвърждава и при хистологичното изследване.

Тези рани са причинени от предмет с остър връх и режещ ръб /прободно-порезни рани /-ножица, нож или други подобни. Прободно-порезна рана по дясната странична повърхност на шията има раневи канал с дълбочина – 2 см. и е нанесена в посока отгоре надолу и отдясно наляво.

Раната на гръдния кош отдясно /рана №2/, която е с подкопан и кръвонаседнат долен ръб е нанесена в посока отгоре надолу.

Останалите две рани са повърхностни и не може да се определи в каква посока са били причинени.

Характеристиката на описани рани – с леко завехнали ръбове и започнали възпалително-репаративни изменения /макроскопски и при хистологичното изследване/ дава основание да се приеме, че тези рани са с известна давност и са били причинени не по-малко от около 18-20 часа преди настъпването на смъртта.

Давността на смъртта, преценена по послесмъртните изменения и започналото трупно разложение, съобразена със сезона и местонамирането на трупчето, отговаря на смърт от около трето- чтвърто денонощие.

От изготвената съдебно – психиатрична, съдебно психологична експертиза се установява, че С.С.А. на 30 години не се води на диспансерен отчет към Център за психично здраве – гр. Пловдив. Не е търсила квалифицирана психиатрична или психологична помощ досега. С тревожно – депресивно разстройство. Без данни за психоза.

Психологичните данни показват: Смесен темпераментов тип от сангвинични, флегматични и холерични съставки с депресивни тенденции на личността. Акцентуация на личността от емотивен тип. Спонтанна и реактивна, силна откритост. Тревожно – депресивно разстройство в средна степен.

Няма данни за наличие на смущение при извършване на деянието. Няма данни за физиологичен афект. Към инкриминирания период е била в ясно съзнание, без данни за психопатологична симптоматика. Не е била под въздействие на алкохол или психоактивни вещества. Правилно е възприемала фактите от обективната действителност и събития и е могла да взема правилни решения. Разбирала е свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Поведението й не е било болестно /психотично/, мотивирано.

Понастоящем е видимо спокойна, правилно ориентирана, контактна, апсихотична, с тревожно депресивно разстройство. Отрича суицидни мисли и намерения. Може да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да участва в наказателния процес, в качеството на обвиняема, респ. подсъдима. Може да разбира и да ръководи постъпките си, може да пребивава в условията на ОС „Арести” при ОСИН гр. Пловдив. Не се налага амбулаторно или стационарно лечение в психиатрично заведение.

 

От заключението на извършената съдебно -медицинска експертиза на веществени доказателства № 10/2014 г. /л.42-46/ се установява, че кръвна група по системата АВО на течната кръв от С.А. с ЕГН: *********, описана като обект №4 е 0 /а, (3/. Не е възможно определянето на кръвната група по кръстосаният способ на представената като сравнителен материали кръв от новородено, описаната като обект № 5.

По парчето плат и острието на ножицата има кръв – обекти № 2 и 3. По чантата няма кръв – обект №1. Кръвта по обекти № 2 и 3 е човешка.

Поради малкото количество на човешката кръв по обект № 3 -острието на ножицата и вероятността на нейното пълно изразходване в хода на извършваните изследвания, след доказването й и определянето на видовата и принадлежност, не може да  се определи кръвната й група по системата ABO. В човешката кръв по обект № 2 се доказаха алфа /а/ и бета Ур/ аглутинини, агултиногени не се доказват. Кръвната група на човешката кръв по обект №2 е О/а, р/. и може да произхожда от С.А., която е с определена кръвна група О/а, |3/., както и от всяко друго лице с тази кръвна група.

От изготвената съдебно – медицинска експертиза / АГ / на подс. А. /л.82/ се установява, че настоящата бременност е трета по ред. Съобщава за раждане по нормален път и едно чрез Цезарово сечение. Гинекологичният статус към момента на прегледа: влагалище – изпълнено с кръвенисти лохии, матка – контрахирана с фундус на 3-4 пръста под пъпа. Извършено е ултразвуково изследване. Матка с размери 13,8/6,6 см. с маточна кухина с хетерогенна сянка с преднозаден размер 20 мм., вероятно кръвен съсирек.

Тегло 3150 гр., дължина 52 см. показват, че раждането е станало на термин и, че плодът е доносен.

От извършения преглед може да се направи извод, че подс. С.С.А. е в ранен следродов период и съответства на заявеното от нея, че е родила на 02.01.2014 г.

Нормално човешката бременност продължава 280 дни /40 гестационни седмици или 10 лунарни месеца от 28 дни/, броено от първи ден на последва редовна менструация. С.А. не е могла да посочи датата на последната си редовна менструация.

             Приетата фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, от писмените доказателствени средства, включително протокола за оглед на местопроизшествието, от фотоалбумите, от  веществените доказателства, от заключенията на съдебно- психиатричната и съдебно- психологичната експертиза, съдебно-медицинските експертизи, включително акушеро-гинекологичната- обективни и изцяло компетентно изготвени, от показанията на св. Т.В. и Д.Д., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283, съгласно чл.373 ал.1 от НПК, от разпитаните непосредствено пред съда свидетели С.Й.А.- баща на подсъдимата и М.М.К.- нейна приятелка относно характеристични данни за личността на подсъдимата и за влошените й отношения с майка й, както и от обясненията на подсъдимата С.А.. Като цяло те имат значителна доказателствена стойност и съдействат за изясняване на делото от фактическа страна, подсъдимата подробно е разказала за случилото се, като само в частта им, че не е притискала и нослето на детото, както и че след смъртта му го е сложила върху пералнята, а не в пералнята- констатирани са съответните противоречия с обясненията, които е дала на досъдебното производство- съдът не ги кредитира като достоверни с оглед на ярко изразения им защитен характер.

          При така описаната фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата С.С.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал.1 т.З, т.4 и т.5 вр. чл.115 от НК затова, че на 04.01.2014 г. в гр. Пловдив умишлено е умъртвила другиго – малолетно лице, което се е намирало в безпомощно състояние – рождената си дъщеря, родена на *** г.

Съвкупната преценка на обстоятелствата по извършеното убийство води до безсъмнен извод, че умъртвяването е осъществено при квалифициращите признаци по т.З, т.4 и т.5 на чл.116 от НК, тъй като умъртвената е дъщеря на подсъдимата, родена от нея на ***г. и с оглед възрастта към 04.01.2014г. детето е било малолетно и безспорно се е намирало  в безпомощно състояние.

 

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл.първо от НК- подсъдимата е искала и целяла настъпването на общественоопасните му последици. Тезата на подсъдимата А. и нейния защитник, че убийството е извършено по непредпазливост не намира опора в доказателствената съвкупност по делото и най- вече в поредицата от действия на подсъдимата преди, по време и веднага след престъплението, които действия по убедителен начин обективират несъмненото й намерение да лиши от живот рожбата си. Всичко, което е направила подсъдимата категорично доказва, че тя не е искала това дете да живее – първо е криела, че е бременна, после е искала да прави аборт, но бременността е напреднала, веднага след раждането пробожда на няколко пъти с ножицата новороденото, както стана ясно по-горе, но тогава се отказва от намерението си да го умъртви, и вече с последното си действие довършва престъпната си деятелност – притиска носа и устата на детото и по този начин го удушава. Както разясняват и вещите лица от психиатричната и психологичната експертиза подсъдимата е с нормална психотична продукция, не е „олигофрен”, знае какво прави, разбира сввойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си и като всеки нормален човек много добре знае и разбира, че не е това начина, за да накара детето да спре да плаче, още повече, че е майка на три малки деца, които отглежда сама. Както обясни и вещото лице д-р Й.Ш. в съдебното заседание, за да настъпи асфикцията, притискането трябва да продължи не по-малко от една- две минути при такова малко дете, до 4- 5 минути максимум, т.е. притискането е продължително, при това едновременно на устата и носа, което показва, че целта не  е била само спиране плача на детето, защо тогава притиска и носа и т.н. По-нататъшните действия на подсъдимата по укриване на трупа в пералнята, а после и скришното му заравяне, са последица и продължение на постигнатата пряка цел – убийството на новороденото й дете.

      Относно наказанието : за извършеното от подсъдимата престъпление законът предвижда три алтернативни наказания- лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Настоящата инстанция приема, че за постигане на целите по чл.36 от НК и преди всичко за личностовото поправяне и превъзпитание на подсъдимата и с оглед на извършеното, като най-подходящо по вид наказание, съобразно и изискването на чл.57 ал.1 от НК, следва да се определи лишаването от свобода. При това съдът счете, че наказателната отговорност на подсъдимата за извършеното от нея престъпление следва да се реализира при наличие на многобройни смекчаващи вината й обстоятелства, при които и най- лекото, предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и съгласно чл.55 ал.1 т.1 от НК се определи под най-ниския предел от петнадесет години. Подсъдимата е неосъждана, майка е на три деца, които отглежда сама, баща й и свидетелката К. я описват като добра и грижовна  майка, подсъдимата е съдействала на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, искрено съжалява и се разкайва за извършеното, следва да се отчете и младата и възраст и стресовата за нея ситуация /плача на детето / при извършване на деянието. С оглед на изложеното, съдът прецени, че наказание в размер на осем години лишаване от свобода ще е съответно на извършеното, на степента на обществена опасност на престъплението и на подсъдимата, на целите по чл.36 от НК и на изложените многобройни смекчаващи вината й обстоятелства, поради което на основание чл.116 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл.115 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК наложи на подсъдимата такова  наказание. При определяне на неговия размер, освен с горните обстоятелства, съдът съобрази и наличието на три квалифициращи престъплението признака- рождена дъщеря, малолетно лице, безпомощно състояние, които несъмнено утежняват наказателната отговорност на подсъдимата А..

      На основание чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът постанови подсъдимата С.А. да изтърпи наложеното наказание при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се произнесе и по въпроса какво да стане с веществените доказателства по делото, а съгласно чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата възложи направените по делото разноски.

     Въз основа на гореизложените съображения, ПОС постанови присъдата си.

 

                     


 

Решение по дело  за убийство на новородено – Върховен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 


№ 187


гр.София , 13 юли 2015 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА

при участието на секретаря Иванка Илиева
и прокурора от ВКП Тома Комов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 459/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимата С. С. А., чрез защитника й адв.В., срещу решение №17 от 11.02.2015 г., постановено по внохд №493/2014 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, на основание чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК.
Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с това, че съдът неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимата А. по чл.116 ал.1 ,т.3, т.4 и т.5 във вр.с чл.115 от НК, вместо по чл.122 ал.1 от НК. Посочва се, че въззивният съд не е взел предвид становището на вещите лица от СППЕ, че подсъдимата е действала в състояние на стрес, като не е искала да убие детето си, а единствено е искала то да спре да плаче и да не стресира другите й деца. Изразява несъгласие с виждането на съда, че няма експертен характер репликата на вещото лице относно целта на подсъдимата ,с която е притиснала с ръка устата на детето. Акцентира на това, че експертните изводи се потвърждават от обясненията на подсъдимата, които от своя страна също не са изолирани, а са в кореспонденция с показанията на нейния баща. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с твърдение за превратно тълкуване на доказателствата, събрани по делото и най-вече на казаното от вещите лица в съдебното заседание.Правят се алтернативни искания-да се измени решението на апелативния съд и да се преквалифицира деянието по чл.122 ал.1 от НК, като се наложи наказание лишаване от свобода в минималния размер, предвиден за това престъпление, или под минималния размер , на основание чл.55 от НК,с приложение на института на условното осъждане; да се върне делото за ново разглеждане на въззивния съд , или да се намали наказанието до размер, позволяващ приложението на чл.66 ал.1 от НК, с подходящ изпитателен срок.
В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимата А.-адв-В. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, акцентирайки на оплакването си за нарушение на материалния закон. Моли да бъде преквалифицирано деянието от чл.116 ал.1 от НК в такова по чл.122 ал.1 от НК, алтернативно- да се даде възможност на подсъдимата да отгледа децата си / последното искане вероятно е за намаляване на наказанието ,с приложение на чл.66 от НК/.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна, тъй като счита ,че въззивният съд правилно е приложил закона като е приел ,че подсъдимата е извършила убийството при пряк умисъл.В подкрепа на този извод са фактическите действия на подсъдимата по притискане с ръка на устата и носа на детето, което е предизвикало механична асфиксия, както и нейните признания пред св.В. и пред полицейския служител. По отношение на наказанието , прокурорът го намира за справедливо.Моли да бъде оставено в сила решението на апелативния съд .
В последната си дума подсъдимата С. А. моли за условна присъда, тъй като сама се грижи за другите си деца. 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :
С присъда №92 от 25.11.2014 г., постановена по нохд №917/2014 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимата С. С. А. за виновна в това ,че на 04.01.2014 г. в [населено място] умишлено умъртвила малолетно лице- рождената си дъщеря, [дата на раждане] , която се намирала в безпомощно състояние, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3,т.4 и т.5 във вр.с чл.115 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложил наказание осем години лишаване от свобода,което да изтърпи при първоначален строг режим ,в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства,а също така е възложил в тежест на подсъдимата и направените по делото разноски в размер на 1166,20 лв.
По жалба на подсъдимата, пред Апелативен съд-Пловдив е било образувано внохд №493/2014 г., приключило с решение №17 от 11.02.2015 г., с което присъдата е била изменена само в частта относно разноските,а в останалата част е била потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимата С. А. е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени в нея съображения.

Не се констатира основателност на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон.
Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда.Подробно е анализирал в решението си събраните по делото доказателствени материали, които е обсъдил както по отделно ,така и в тяхната логическа връзка и съвкупност, като извършената от него интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е според действителното им съдържание. На оценка са били подложени гласните доказателствени източници- обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите Т. В. и Д. Д., дадени на досъдебното производство и надлежно приобщени в съдебната фаза, съгласно чл.373 ал.1 от НПК, показанията на свидетелите С. А. и М. К., депозирани пред първоинстанционния съд. Съдът е отделил нужното внимание и на изготвените по делото експертизи, с акцент върху изводите на Съдебно- психиатричната и психологична експертиза за подсъдимата, доколкото защитата главно чрез нея е обосновала претенциите си за преквалификация на деянието от умишлено в непредпазливо убийство.
В заключение- не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимата обстоятелства са спазени изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци ,които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда.
На следващо място,не са налице основания за преквалифициране на деянието ,осъществено от подсъдимата А. от престъпление по чл.116 ал.1 от НК в такова по чл.122 ал.1 от НК. В Постановление №2 от 1957 год. на Пленума на Върховния съд /изм.и доп.с Тълкувателно постановление №7 от 1987 г.на Пленума на ВС/ ясно е направено разграничение между убийство, извършено при пряк умисъл, при евентуален умисъл и по непредпазливост. В случаите, когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието ,е налице убийство при пряк умисъл. Убийството е извършено при евентуален умисъл, когато наред с целения резултат, деецът е допускал, че може да настъпи и смъртта на пострадалия, но се е отнесъл безразлично към това. Когато деецът допуска ,че наред с целения резултат може да настъпи и смъртта на пострадалия, но не се отнася безразлично към това, а взема мерки за нейното предотвратяване, но смъртта въпреки това настъпва, налице е убийство ,извършено при съзнавана непредпазливост. Правната теория и съдебната практика са категорични, че изводите на съда досежно субективната страна на деянието -за вината, под формата на пряк или евентуален умисъл, или на непредпазливост, следва да се основават на обективните данни по делото.
По настоящето дело твърдението на защитата, че подсъдимата е извършила убийството по непредпазливост се аргументира с данните, съдържащи се в нейните обяснения ,за това ,че не е искала да убива детето си ,а е притиснала устата му само, за да спре да плаче, и с изявлението на вещото лице д-р С. в съдебното заседание от 25.11.2014 г. пред ОС-Пловдив, че подсъдимата е действала „не с цел да го задуши и умъртви,а с цел да спре да плаче и да не стресира другите деца”. Приетото от въззивната инстанция ,че посочената по-горе реплика на д-р С. няма експертен характер, а е от чисто субективно естество,инспирирано от обясненията на подсъдимата, се споделя от настоящият съдебен състав.От една страна, на вещите лица не е била поставена задача да изясняват мотивацията и подбудите на подсъдимата за извършване на престъплението от психиатрична и психологична гледна точка, а от друга- дори това да беше сторено, то отново не би било достатъчно, тъй като субективната съставомерност на деянието е правен извод, изцяло в компетентността на съда, и почива на обективните данни, несъмнено установени по делото.
Комплексната оценка на поведението на подсъдимата сочи на умишлено убийство на нейната рождена дъщеря, при евентуален умисъл. Въззивният съд правилно е изяснил наличието на конфликтни отношения между подсъдимата и нейните родители /включително малтретирането й до 19 годишна възраст от нейната майка/ , довели до това ,че същата криела от тях за своите последни две бременности; че подсъдимата сама полагала необходимите грижи за трите си малолетни деца; че нямала намерение да задържи при себе си роденото в домашни условия и тайно от всички четвърто дете- момиченце; че към момента на раждането му и непосредствено след това, тя не е имала намерение да го лишава от живот, напротив след раждането го измила, повила, купила от аптеката памперси, шише и сухо мляко, нахранила го, след това го предала на св.В. с цел той да се грижи за него. Според приетите от АС-Пловдив факти са и ,че на инкриминираната по делото дата подсъдимата,заедно с четирите си деца се отправила към родилен дом „име”,където била решила да остави детето за отглеждане. Пристигайки в близост до родилния дом, детето се разплакало, а „А. се притеснила от това и завила главичката му с одеялото, като натиснала с ръката си нослето и устата на бебето, за да спре да плаче”. По делото безспорно е установено от СМЕ на труп, че смъртта на детето се дължи на задушаването му, чрез притискане с ръка областта на устата и носа- механична асфиксия от запушване на дихателните пътища, което категорично опровергава тезата на подсъдимата, че е притискала само устата му. От друга страна обаче ,от устните разяснения на вещите лица по СППЕ ,направени в съдебното заседание пред ОС-Пловдив се установява, че подсъдимата към момента на умъртвяването на детето, е действала в условията на стресова ситуация- тя е имала намерение да го остави в дом , но е срещнала затруднения, другите й деца не са знаели за бебето, а пък то е плачело. Тези обстоятелства следва да бъдат преценени и на базата на данните от СППЕ за акцентуация на личността й, характеризираща се със силно изразена емоционална лабилност, чувствителност, и тревожност. Поради липсата на доказателства, които да опровергават твърдението на подсъдимата ,че бебето е плачело към момента ,в който тя е притиснала с ръка устата и носа му, този факт следва да се приеме за установен. Комплексната оценка на изложените по-горе обстоятелства налага извод , че доколкото подсъдимата е жена, която е родила и отгледала още три деца, познаваща много добре физиологията на едно бебе, т.е нормалното протичане на жизнените процеси при него, тя е допускала, че запушвайки дихателните му пътища /уста и нос/ , ще го задуши и причини смъртта му, независимо от първоначалната й цел- то да спре да плаче. В подкрепа извода за наличие на евентуален умисъл, а не на пряк, са не само условията, при които тя е действала и нейното емоционално състояние , а и силата на притискане, упражнената от подсъдимата -не голяма, предвид констатираните от СМЕ на труп овални кръвонасядания, причинени от върха на пръстите. 
Независимо, че касационният съд приема,че подсъдимата е действала не с пряк, а с евентуален умисъл за убийство, то това не се отразява на приетата от решаващите съдилища правна квалификация и в този смисъл твърдението за нарушение на материалния закон, е лишено от основание. Посоченото обстоятелство следва да бъде преценено единствено във връзка с наказанието на С. А.. 
Съвкупната оценка на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, които правилно са идентифицирани от решаващите съдилища като многобройни- младата възраст на подсъдимата, обстоятелството, че същата е грижовна майка на три деца, които отглежда сама, чистото й съдебно минало, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, стресовата ситуация, в която тя е действала, съжалението ,което изказва за извършеното деяние, което не е декларативно ,а напълно искрено /с оглед и преценката на вещите лица от СППЕ, направена въз основа на проведените й тестове за достоверност, откровеност и искреност/, е позволила изграждането на заключение ,че справедливото наказание, което подсъдимата следва да понесе е осем години лишаване от свобода. Настоящият касационен състав приема, че като обстоятелства, налагащи допълнително смекчаване на отговорността на А. следва да бъдат приети вида на умисъла /евентуален/ за извършване на престъплението, който разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с това ,извършено при пряк умисъл, и влошеното психично състояние на подсъдимата -видно от СППЕ, при същата е налице тревожно-депресивно разстройство в средна степен. 
Следва да се отбележи,че определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка ,позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление като сложно обществено явление и налагането на онова наказание, което с оглед тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК.
В конкретния случай, ВКС счита, че са налице основания за корекция на размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимата А. следва да изтърпи, като приема, че наказание от шест години и шест месеца лишаване от свобода се явява справедливо. Основания за още по-голямо намаляване -до размер ,позволяващ приложението на чл.66 ал.1 от НК /в какъвто смисъл е искането на подсъдимата и защитника й/, липсват.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.3 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение 

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА въззивно решение №17 от 11.02.2015 г.,постановено по внохд №493/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд , само в частта относно наложеното на подсъдимата С. С. А. наказание, като го НАМАЛЯВА от осем на ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва и протестира.