Дела по ЗОДОВ

Решение по дело по Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани – от незаконно задържане, обвинения и др.

 

Р Е Ш Е Н И Е № 856

 

 гр. Пловдив, 15.05.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV гр. състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: С.К., при участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2037  по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът С.А.А.,*** твърди, че на 21.10.2012г. е бил задържан за срок от 24 часа, като с постановление от съшия ден е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №698/2012г. по описа на РУП Карлово и му било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.198, ал.1, вр. с чл.20 от НК за това, че на 03.10.2012г. е отнел чужди движими вещи на стойност 7200,00 лева с намерение противозаконно да ги присвои. С постановление на Районна прокуратура – Карлово задържането му под стража било продължено до 72 часа, а с определение на Карловски районен съд по ЧНД №693/2012г. спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Твърди се, че в хода на досъдебното производство спрямо А. са извършени действия по претърсване и изземване. С постановление от 25.04.2013г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив по прокурорска преписка №7724/2012г. мярката за неотклонение била изменена от “задържане под стража” в “подписка”. Твърди се, че с прокурорско постановление от 01.07.2013г. наказателното производство е било прекратено частично по отношение на ищеца. За времето от 6 месеца, в което е бил задържан под стража, ищецът твърди да е претърпял изключително сериозни психически и морални страдания, които не са отшумели и до настоящия момент, а именно: постоянно напрежение и страх от евентуално тежко наказание, понасяне на негативно отношение от хората, уронване на авторитета и нарушаване на репутацията му в обществото, ограничаване на социалните контакти, изпадане в състояние на потиснатост, тревожност и депресивност, довели до непоправими последствия върху психиката му. Поддържа се, че гореописаните страдания се увеличили допълнително в резултат на това, че ответникът допуснал информация по дознанието с цитиране на името на ищеца да бъде публикувана в медиите.

  На основание гореизложеното ищецът сезира съда с иск срещу Прокуратурата на Република България с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 80 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2014г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. 

        Ответникът Прокуратурата на Република България чрез прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, застъпва становище за неоснователност на иска. Счита, че не са налице доказателства, които да установяват действително претърпени неимуществени вреди в заявения обем и въобще като пряк резултат от повдигнатото обвинение. Според ответника претендираното обезщетение като размер е значително завишено и несъобразено с реалната икономическа обстановка в държавата, още повече, че воденото срещу ищеца разследване в наказателното производство е приключило в разумен срок. Акцентира се на обстоятелството, че А. е осъждан многократно за кражба при опасен рецидив, за грабеж и за наркотици, което е дало основание спрямо него да бъде взета мярка за неотклонение “задържане под стража”.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Страните не спорят относно твърденията, че ищецът е бил привлечен в качеството си на обвиняем по ДП №698/2012г. по описа на РУП – Карлово на дата 21.10.2012г., както и че е бил задържан в изпълнение на взетата спрямо него мярка за неотклонение “задържане под стража” до 25.04.2013г., когато мярката е била изменена в по-лека такава – “подписка”. Не се спори още и това е видно от материалите по приложеното досъдебно производство, че наказателното производство срещу А. е  било прекратено на 01.07.2013г., поради липса на доказателства той да е извършител на деянието. В хода на разследването са били извършени процесуално следствени действия “претърсване и изземване” в три различни жилищни имоти, обитавани от А. и в негов автомобил.

Приложена е по делото справка за съдимост на ищеца, от която е видно, че срещу него има постановени седем присъди по наказателни дела за извършени престъпления от общ характер – грабежи, кражби в условията на опасен рецидив, притежание на наркотични вещества.

За установяване на вида и интензитета на твърдените от ищеца неимуществени вреди, по делото са събрани гласни доказателствени средства. Разпитани са свидетелите Д.А. и П.А., които са брат и майка на ищеца и които установяват, че С. тежко понесъл факта на повдигнатото му обвинение и престоя в ареста, тъй като бил категоричен, че няма нищо общо с престъплението, в което го обвиняват. Свидетелят А. описва състоянието на ищеца след излизането му от ареста с думите ”беше като отвеян, замислен, унил… пребледнял, отслабнал”, а според А. “беше направо сломен, отслабнал, пребледнял, не можеше да говори от нерви, от притеснение…надяваше се на справедливост”.

Приетата експертиза на вещото лице В.В. подкрепя с изводите си изнесеното от свидетелите за състоянието на стрес и тревожност у ищеца по време на задържането му в периода 2012 – 2013г. Вещото лице сочи, че воденето на конкретното наказателно производство срещу ищеца през 2012г. – 2013г. /уточнение, че психологичното изследване се отнася и за този период вещото лице прави в съдебното заседание, в което е приета експертизата/ се е отразило силно негативно на ищеца, като данните при извършеното изследване показват наличие на реакция на дистрес с рязко отклонение от нормата, тежко тревожно-депресивно разстройство, силно изразен негативен социален резонанс /последния се изразява в разочарование от житейската му реализация, осъзната липса на перспектива за по-добър живот, ниска самооценка/, които състояния понастоящем отшумяват. Даден е отговор и на въпроса как С.А. е възприел предишните осъждания и изтърпените наказания, като извода на вещото лице е, че те са дали също негативно отражение върху психиката му, но в по-слабо изразена степен, тъй като възприемал деянията като неправилни, осъзнавал грешките и вината си.

Така събраните по делото доказателства установяват наличие на  негативни субективни преживявания на ищеца по време на воденото срещу него наказателно производство за процесния период – преживян силен стрес, напрежение и страх, отчаяние. Тези преживявания представляват комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържаното от прокуратурата в продължение на почти девет месеца обвинение в извършване на престъпление от общ характер. Не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението, че наказателното преследване е довело до понасяне на негативно отношение от околните спрямо А., уронване на авторитета и нарушаване на репутацията му в обществото /очевидно той не се е ползвал с добра репутация предвид множеството присъди за извършени тежки престъпления/. Също така не може да се вмени във вина на ответника публичното отразяване на случая в медиите, доколкото същото е резултат от действията на съответните журналисти, продиктувани от обществения интерес.

Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.  

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпление, като наказателното производство е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. Отговорността в случая следва да се ангажира в лицето на ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното производство.

Дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди  следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При определяне размера на обезщетението съдът отчита кратката продължителност на воденото срещу ищеца /в съответното му процесуално качество/ наказателно производство, липсата на значителни по интензитет страдания, които коренно да са променили начина му на живот. Същевременно се взема предвид, че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, която за период от шест месеца е ограничила личната му свобода. В личен план наказателното преследване е предизвикало негативни преживявания у ищеца /въпреки изтърпените наказания “лишаване от свобода” по влезли в сила присъди/, като е предизвикало у него негативни емоции – стрес, тревожност и страх от налагане на наказание за престъпление, което не е извършил.   

 При съобразяване на горните обстоятелства съдът счита, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 6000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 80 000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.

 Сумата ще се присъди ведно със законна лихва така, както се претендира – от подаване на исковата молба на 27.06.2014г. до окончателното изплащане.  

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса от 10,00 лева и внесеният депозит за вещо лице в размер на 100,00 лева. В тежест на ответника е да заплати разноските по производството в размер на 108,00 лева – платимо от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице. Не следва да се присъждат в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото няма данни такива да са направени /в приложения на л.49 договор за правна защита е записано, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева, но изрично е посочено, че същото не е платено; в договора за правна защита на л.3 изобщо не е посочено възнаграждение/.  

По изложените съображения съдът

 

                                                    Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на  С.А.А., ЕГН ********** ***, сумата 6000,00 /шест хиляди/ лева,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди – преживян силен стрес, напрежение, страх, отчаяние, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по ДП №698/2012г. по описа на РУП – Карлово за престъпление по чл.198, ал.1, вр. с чл.20 от НК, прекратено поради липса на доказателства, че деянието е извършено от лицето, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 27.06.2014г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 80 000,00 лева. 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на С.А.А., ЕГН ********** *** сумата 10,00 лева – разноски по делото за държавна такса, както и 100,00 лева – разноски за експертиза, КАКТО и да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата 108,00 лева – бюджетни средства за възнаграждение на вещо лице.  

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.